Translate

събота, 19 ноември 2011 г.

Объркан сън


Жената се събуди. Цялата лепнеше и още беше разстроена и развълнувана от съня. Внимателно се изправи, за да не събуди внучката си. Детето се размърда и отвори любопитно очи. Впери буден поглед в баба си и я попита:
- Ти сънува пак, нали? - и се усмихна, подкупващо широко.
- Да. Сега спи. Още е рано да ставаш - студено е! Изчакай да затопля стаята.
- Бабо, разкажи ми моля те!  Няма да ставам. Обещавам! Ти, само ми разкажи. Моля те! МОооооллллляяяяя теееее!!!! Баааабббооооо!!!!Разкажи ми!!!
-После, после ще ти разкажа- сега спи.
-Не ми се спи. Разкажи  ми!
- Сънувах сън ...за миналото, настоящето и бъдещето ...-  въздъхна бабата и започна да разказва
- В началото на живот си всеки е в равното и защитено поле - то те пази от бури и неволи, дава ти защита, позволява на слънцето да те погали с любовта си, за да израснеш. Да станеш голям и силен човек се иска много! Когато натрупаш сили започваш да разбираш, че пред теб има върхове за покоряване, задачи, амбиции, стремежи, предизвикателства ... Откриваш, че върховете се изкачват по-лесно и по-добре в група - това са приятелите ти. После разбираш, че по пътя ти към върха си ги загубил  - един по един ... всеки е изкачил своя връх,  а после е открил своята пропаст пред себе си ... тогава нямаш избор  или продължаваш напред, или оставаш сам по средата на нищото.  
На върха - там,  е самотно, студено и ветровито - бързо  се изморяваш и лесно пропадаш. Ако не е вятъра, то мъглите и заблудите ще те съборят ... лесно се пада и колкото е по-висок твоя връх, толкова по-трудно ще се изправиш и ще продължиш напред. Живота е като планини с много и назъбени върхове. За всеки успех имаш преодоляна височина, а за по-големите - връх... а след върхът -пропаст...
Трябва да запомниш, че хората, с които крачиш са най-важното в живота! Тези, които срещаш - уважавай! Те също са пораснали в полето и  преследват своите върхове. Може да говорите на различни езици, да харесвате различни неща, да виждате света по различен начин, да изглеждате различно, но не забравяй, че и те са деца на равнината... също - както и ти.. Иначе ще паднеш и ... - не може да не им вярваш! Няма нужда да се доказваш на хората - те са там и ако ти вярват - ще сте заедно за дълго. Пътищата се разделят, когато хората не се слушат, когато се огорчават  и не се разбират. Слушай ги! "Винаги има по малко истина зад всяко -"шегувам се". По малко знание зад всяко -"не знам". По малко емоция зад всяко -"не ми пука". И по малко болка зад всяко -"всичко е наред"!" Слушай хората, не с думите, които ти казват, а с очите им - те не лъжат ... там е отразена душата им. Обичай ги и им го казвай - иначе ще ти бъде самотно и тъжно, а може и да съжаляваш. Това сънувах ... А! Малката рожба е заспала! - бабата се усмихна и със скърцане, стана от кревата. Внимаваше - не искаше да събуди детето.Отиде до прозореца и се вгледа в ниското. Там, скрита от бурите,се беше ширнала мъгливата равнина.

неделя, 2 октомври 2011 г.

ЦИГАНИТЕ КАТО СПЕЦИФИЧНА ЕТНИЧЕСКА ОБЩНОСТ В БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ И ТЯХНАТА РЕЛИГИОЗНА ОПРЕДЕЛЕНОСТ


   
   През 2005 година ми се наложи да напиша един доклад на тази тема. Публикувам го без изменения, макар да ми се вижда, че вече има нужда от доста промени. 
... или поне частично ...

Използвана литература:
Марушиакова, Е. В. Попов. Циганите в България. С., 1993.
Огнянова, Е. Традиции и празници в България. Български, арменски,еврейски, мюсюлмански, цигански. С., 2002.
Лиежоа, Жан-Пиер. Роми, цигани, чергари. С., 1996.

четвъртък, 29 септември 2011 г.

Ш О А

на иврит - „разрушение“ или „голяма катастрофа“
Случи се съвсем скоро.
Факт е, че преди половин година мислех, че няма как българинът да тръгне да протестира – за каквото и да е ...  Сега знам, че и израстването на нашето общество е възможно, дори и само теоретично. Трябва много да съм се отчаяла, за да не вярвам в нас. Действителността  успя да ме изненада – признавам че не го очаквах. Не че през изминалата и тази година мюсюлманският свят /който не е далеч от нас – поне териториално/ се пробуди за поредната доза от  израстването на обществата  си. Използваха един традиционен метод – революциите... Не че гърците не протестираха през седмица това лято  ...  но няма да се отклонявам повече. Оказва се, че революциите и протестите са навсякъде около нас  .... а после и България се взриви ... но ми се искаше да не се случва ...  Новини, протести, статуси във Фейсбук, вълни от насилие с ясно подчертано безсилие...
-         безсилието да върнеш човек от света на мъртвите
-         безсилието срещу беззаконието в една „европейска” държава
-         безсилието на неразбирането на другия и непознатото
-         безсилието на масата да „почувства” логичното и задкулисното /тук се сещам за Фройд и неговото ”Въжделение и страдание” 
-         безсилието на ниското самочувствие и потребността да привлечеш внимание
-         безсилието на неграмотността и омразата...
-         ...
 Много хора решиха че имат за враг циганите и другите малцинства.-мисля че бъркат ... аз ги приемам за жертва - пък може и аз да бъркам ...  
В началото на тази есен се занимавах с проблеми свързани с края на ВСВ. По-конкретно темата за Холокост и Нюрнбергският процес, а после се сетих, че ...
„... основната характеристика на Холокоста е преднамереното убийство, изтребление на една цяла нация, включително мъже, жени и деца ... Престъпления срещу мира и човечеството, изразяващи се в убийства, изтребления, депортация, поробване на цивилно население преди или по време на война; преследване по политически, расови или религиозни причини, ... Обвиняемите са провеждали политика на преследване, репресии и изтребление на враговете на нацистката диктатура и правителство. Убиване и изтезания на хора без съд и присъда...”
Сега си давам сметка,
че и двете страни, които се"родиха" от случая в с. Катуница вярват, 
че този текст се отнася за тях ... 
Не е ли абсурдно??? 
 
И това ще мине- само изборите да минат ...
Омуртагов надпис  "... Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. ..."

сряда, 28 септември 2011 г.

Няколко мига от лятото ...


моите рози - снимани през нощта

..... едни други цветя 













няма нужда от обяснения -  описва се с една дума - розово





цветенца от градинката




късче от небето над мен
най-големият подарък













За мен самата  избора на точно тези снимки ми се вижда интересен - смятам да си поразсъждавам  над този въпрос ...



сряда, 27 юли 2011 г.

На прага ...

На  прага - пред дома ми - пнякога се сприрам и се чудя,  дали аз право имам - да влизам и излизам аз през него.
На  прага  - на година нова - отново със въпрос навлизам - дали ще мога да се справя?
На  прага -  перд душата своя - се спирам и се колебая, дали умората  ще ме отпрати вкъщи.
На  прага на деня си пак се  чудя, дали ще мога вече - назад аз да поглеждам без тревога.

четвъртък, 21 юли 2011 г.

изгрев


Казват, че преди зазаоряване е най-тъмно. Дали ще има изобщо зазоряване? 
...
Едни такива мисли се блъскаха в галвата ми, а и продължавата да се блъскат.
...
А дали това изобщо е изгрев - няма ли вероятност да е залез?

петък, 15 юли 2011 г.

Зъбките




Зъбките 
или как се  лекува кариес без зъболекарска намеса!
Попаднах на това  и не мога да не го споделя!
НО ...
човек никога не може да се довери на 100 % на една терория - дори когато има неопревержими доказателства! Съмнението е важно нещо!
Лично на мен ми се сториха интересни   материала на д-р Прайс и третата част за лекуване на кариеса. Материалите са от този блог  и статията е  хубава.

ВИДЕО:




В ТАЗИ статия, в която е описан още по-драстичен случай на излекуване на момиче, което е било на път да загуби всичките си зъби.
Сега и една препратка към еволюционната теория - отхвърляна от куп хора ...
По едина от телевизиите гледах филмче за слончетата. Аз обичам много слончетата. Авторите бяха направили изследване за промяна на гените им. Проследени бяха няколко поколения слонове и показателят, който беше ползван  бе - с или без бивни се раждат. Интересно е да се отбележи, че с избиването на слоновете  с бивни, заради прекрасната слонова кост, е започнало да се увеличава процентното отношение на родените без бивни слончета. Причината - който е жив да създаде поколение той си предава гените  в следващо поколение - нищо лошо!
Да се върнем от слончетата към зъбите на хората ... Ще споделя  някои свои наблюдения:
1. Съвременната медицина лекува редица болести, но ... това винаги има последствия - все някой трябва да плати сметката /нали?/. Обикновенно се счита, че болестие са нови, сега са се появили, но дали изобщо може да бъде така? В миналото са оцелявали само най-здравите. Те са имали възможността да предават гените си. Днес ако това се тиражира ще бъде лансирано, като свръх нехуманно или геноцид...
Още от бременността се започва с едни преливания, закрепвания,зашивания и  манипулации - дето са плод на съвременните вълшебици в бяло. Аз не съм краен противник на такива мерки, вероятно  самата аз ще съм една от първите дето ще се примолят с ред сополи и сълзи - в случай, че има нужда от такава интервенция в семейството ... После приказката продължава -опита детето да се гледа здеравосливно, но на фона на пържени картофки, чипс, шоколади, шарени сокчета, дъвки, бонбонки, мазни пици, вафлички, консерванти, оцветители и всякакви подобни  - клони към невъзнможото. Към това трябва да се добави и "страхотния" въздух и вода, които имаме ... знайните и незнайни замърсявания, на които сме подложени, всичко това гарнирано от регламентираните пестициди и нитрати в "екологичните" продукти ... въобщ - идилия! Да се притесняваме за едни зъби - ми то нищо работа - във века на пластмасата и космическите технологии няма от какво да се боим - нямаш зъб- ще ти сложат цяло чене -  Боли те глава? - Шъъъттт! Не си издавай слабото място, но ако все пак те боли - ще ти сложат нова! За едни зъби ли ще се притесняваме, а?

искам!

-Искам повече да не ме видиш, повече да не чуеш за мен - никога! Не желая да ме помниш, да ме забравяш или да знаеш, че изобщо някога някъде ме е имало! Ако има друг живот - нека никога да не се срещаме. Никога! Искам да не се срещали, да не сме се познавали, да не сме се  мъчили! Когато мен няма да ме има на този свят ти никога не си спомняй за мен! Забрави ме! Обещавам, че няма да ти е трудно ... 
-Не! ! ! Промених си мнението!

сряда, 29 юни 2011 г.

въпроси






- Като ги хвърляш така - ще се счупят!
- А хората, като ги захвърлят - те чупят ли се?

четвъртък, 23 юни 2011 г.

Шеол

Тъмнина. Нищо не усещам - болката я няма! Съвсем слабо чувам два гласа - един женски и един мъжки. Не, и двата са женски, но единият е много груб и дълбок. Полагам усилия да различа думите - не мога да разбера какво си казват! ...
Започнах да ги разбирам - тънкият глас попита:
- Това как го разбра?....  Ау,  много интересно, а нещо друго знаеш ли? 
- Ходела да чака по спирките, но никой не идвал. ПРЕДСТАВЯШ ЛИ СИ ?!?!?  Хвани тук. Дръж по-здраво!  Внимателно! ...  След време решила, че го е забравила, че го е преодоляла. Даже  била сигурна. И после  отишла в столицата. Искала да  срещне  отново любовта. То така става  - искам и се срещаш! Ама на! Искала!  ...
- Ама наистина ли го забравила, а? - попита тънкото гласче.
- Как ще го е забравила? Ти слушай, какво станало после! Веднъж Тя  се приготвила и  тръгнала  да се срещне с новата си "любов" и  трябвало да мине през един подлез, за да стигне на мястото за среща. Даже може и да се е помолила - този новия да и е любовта на живота ... Точно  започнала да се спуска  по стълбите и някой и се захилил  отдолу. Такъв голям град, с толкова много улици, подлези, булеварди  ... То, подлез - няма как да избегнеш срещата. Вървяла Тя надолу, а Той нагоре. То голяма среща ще да а било. Тя не е искала да го среща, а  на него му е било все едно ...  Даже май се зарадвал да я  види ... После поговорили малко и се разделили.
- И после какво станало? Ох, дръж по-здраво, че ще го изпусна. Не ми стигат силите - изписка тънкото гласче
- Какво да стане - живота им продължил своя ход. Двамата поели в различни посоки. Разминали се за последен път. И двамата не си признавали грешките. Продължили да живеят, даже понякога им се получавало, като на другите хора, но ... ето ги и двамата тук - заедно в Преизподнята. Ако не бяха толкова упорити, щяха да си живеят добре, но те... То нейния живот ...Жал ме е ....Знаеш ли, СИЛАТА има замисъл за всичко - те не са го разбрали. Ако ТЯ те прати в тунел е едно, но ако срещне две души в подлез - тогава става различно ... едната трябва да поеме вината, а другата душа ще може да живее свободна, но винаги си остават свързани.
-Изглеждат ми много жалки ...Всички ли са такива? - прошепна тънкото гласче.
- Аз съм тук от много дълго време и вече знам, че хората убили любовта в живота си са най-жалки, но такива като тези тук не съм срещала! Знам много истории  - като докоснеш тук телата разбираш какво им се е случило, докато са били живи. Най-ярките им спомени са запазени. Имаме цяла вечност - ще ти разкажа. Тези двамата са готови да продължат напред.
Ти, знаеш още  истории?
...
Гласовете заглъхнаха, а душите бяха погълнати от топла светлина. Пътят към нищото беше пред тях. Ако имаха късмет, в следващия  си живот можеха да се обичат и никой, и нищо нямаше да ги спре.



неделя, 19 юни 2011 г.

Хайде пак!!!

Ако имате възможността да  поддържате приятелски отношения с хора, които се числят "гордо" към вашето минало - как ще си общувяате по празниците? Ще има ли безумни пожелания,  пожелаващи ви цялото щастие на света в комбинация от пожелания за  радостни мигове...? Ще има ли безсмислици, като това - да се стремите да сте точни и прецизни в отношенията си /без да ви е грижа за миналото/ или пък няма да можете да се  адаптирате към новите ви социални роли и ще се наложи да се приобщавате към приятелския кръг, който на всяка цена тряба да избягвме  или поне за срещите наживо.  Последното е задължително във всеки един от случаите!
Дали бихме искали старите любови да разберат как леля от квартала или загрижена колежка /и нейната котка/ се опитват да ви уредят среща със застаряващ ерген? Как в живота ви не се е получило нито веднъж до там, че да сте се оженили/омъжили за някой, защото още нямате амнезия, защото приличате за лудите от филмите и приказките, дето обичат някой безандежно, безкрайно и до гроб?! Ха, сега вече ви хванах - няма как да се получи - бившите ви ще си плюят на петите и ще бягат в неопределена посока ... само ако знаеха, де! Но има и други варианти...

 Как да обясним любовта? - Няма как! Ако трябва да сме точни има и друг /соред мен/  по-важен въпрос - Има ли по-важно нещо от любовта? - аз мисля че има - СЕМЕЙСТВОТО! То трябва да е над всичко! Не е важно да си в перфектни отношения с близките си, само тряба да  ги поставяш пред/до себе си в трудните моменти. Само трябва да занеш, че  следващите поколения са по-важни от теб самия и не трябва да забравяш, че  си тук за да предадш посланията на следващите  и да им даеш  шанс да живеят  в своя динамичен и разкличен свят. Тогава можеш всичко - абсолютно всичко! Тогава няма да ти пука за социалните роли, за нескопосаните опити на близки и далечни да ти организират живаота по техен  образец и приумица...

Можеш ли да погълнеш Слънцето за някой, който не подозира, че те има? 

четвъртък, 16 юни 2011 г.

Следобед по тайландски

Скоро се рових в интернет, за да събера информация за режисьор от Тайланд. Какво открих ...

Apichatpong Weerasethakul "Joe"  Апитчатпон Вирасетакун "Джо" 
 อภิชาติพงศ์ วีระเศรษฐกุล


Име: Apichatpong Weerasethakul "Joe" // Апитчатпон Вирасетакун "Джо"
Роден: 16-ти юли, 1970, в Банкок, Тайланд
Образование: бакалавърска степен по архитектура - 1994 година / висше образование в Института по изкуство в Чикаго - 1997 година


Двамата му родители са лекари и са работили в болница в Khon Kaen.
Апитчатпон Вирасетакун е работил, като архитект и мултимедиен артист, преди да стане режисьор.
Първият си късометражен филм "Bullet" снима през 1993 г.
Първият му игрален филм "Неопознат полудневен обект" / Dokfa nai meuman (2000)/ е калейдоскоп от документални и измислени истории - в духа на сюрреалистите.
През 1999 г. той основава собствена продуцентска компания "Kick the Machine", предоставяне на подкрепа на независими режисьори експериментална работа в киното.
Предпочита да работи с непрофесионални актьори.
Член на журито на филмовия фестивал в Кан през 2008 година.

Сайт:
http://www.kickthemachine.com/

Филмография:


1.
Чичо Буумне си спомня своите няколко живота / Uncle Boonmee Who Can Recall His Past Lives (2010)
2. Призраците на Набуа / Phantoms of Nabua (2009)
3. Човешки истории /Stories on Human Rights (2008)
4. Положението на нашия свят / O Estado do Mundo (2007)
5. Синдроми и столетия / Sang sattawat (2006)
6. Призражите на Азия /Ghost of Asia (2005)
7. Земни желания / Worldly Desires (2005)
8. Тропическа треска / Sud pralad (2004)
9. Приключенията на Айрон Пусси / Hua jai tor ra nong (2003)
10. Благословенно Ваш / Sud sanaeha (2002)
11. Мистириозен обект следобед/ Dokfa nai meuman (2000)
12.  (1994)
13. Куршум /Bullet (1993)

Награди:

  • "Чичо Буунме си спомня своите няколко живота " - носител на наградата "Златна палма" от фестивала в Кан 2010 година.
  • "Тропическа треска" - получава приза на жуито на фестивала в Кан през 2004 година.
  • "Благословенно Ваш" - получава наградата в програмата "Особен поглед" на фестивала в Кан през 2002 година.
  • "Синдром и столетия" е представен на 63-тия кинофестивал във Венеция.
10 любими филма на Апитчатпон Вирасетакун

петък, 10 юни 2011 г.

*Swiss* // Швецария - Китай

"Китайски археолози, са озадачени от своя находка. В гробница строена преди 400 г., за която са предполага, че не е била разпечатвана, се натъкнали на любопитна  вещ - пръстен. След внимателно почистване, се оказало че освен това пръстенът е и часовник - швейцарски. Стрелките са спрели на 10.06ч., а  вътре е гравиран надпис *Swiss*.
Археологическите разкопки са преустановени до изясняване на случая.
В археологията някои находки са толкова куриозни, че официалната нука ги игнорира. "
Този кип и този текст ми попаднаха случайно. 
Реших да го публикувам, защото:
1. Страшно ми харесва Китай - тресе ме диво любопитство към тази страна ...
2. Швейцария - също ми беше мания, но преди някоко години ...
т.е. и двете страни по случая /по редица стечения на обстоятелствата/ са ми слабост :)
3. Кефи ме абсурданта възможност да изтъкна нещо видимо и от космоса, което свързва тези две страни, а именно Алпо-Хималайската палнинска система. Не се бяхте сетили, нали :)
4. За находката - аз направо си познах пръстенчето! Искам си го обратно! 
По този въпрос - толкова! 
Петък е. Хубав ден!

сряда, 8 юни 2011 г.

9.06. - Международен ден на приятелството!




Поздравявам ви, мои приятели!  
Изкрещявам на целия свят, че ви обичам! 


 Ако има хора, които човек допуска до себе си  и изживява живота си с някой извън семейството - това са приятелите. Моите си ги обичам много - това си е най-естествено то нещо на света. Приятелите са хората, с които си имал общи тревоги, проблеми, заедно сте пораснали, заедно сте падали, ставали печелили и губили от Живота. Пак те са хората, които са те подкрепяли - когато си бил предаван и пак те са хората, които са те предавали - и си разбирал,че има истински  и други приятели. Безценни уроци, които не можеш да усвоиш в Академия Живот, ако нямаш приятели.  ... И понеже точно днес е денят на ПРИЯТЕЛИТЕ  поздравявам всички, които са ми приятели и всички, които обичат и ценят приятелството. Ние сме социални същества, приятели -

Вие сте  The first, The best, The най- най- най!!! 

 Ето и един прекрасен и лиричен начин по който се описва истинското приятелство:


Приятелите винаги остават

Димитър Ценов

Приятелите със черти познати
не носят на ревера си емблема.
Откриваме ги само по душата,
опора щом ни дават без да вземат.

За себе си мълчат, но ни изслушват,
разделят наш'те грижи, свойте ризи.
Приятелството не е бар задушен,
във който хора влизат и излизат.

Приятелите ни без думи казват
и всички провинения прощават.
Отиват си любови и омрази,
приятелите винаги остават.

Те не ценят по титли и услуги,
а внасят ред в душите ни човешки.
Останалите са в графа „и други”
като допуснати печатни грешки.




Поздрави и целувки!!!

вторник, 7 юни 2011 г.

Или ... // Старнен изход

Искам да погълна лейкопласт, лепило, тиксо и всякакви такива, за да може онези мазохистични същества, които ми устройват самоубйствени атентати  в душевен план да се заемат с нещо полезно! А именно - да престанат да взривяват душевния ми мир  с натрапчиви и откачени настроения и да залепят всичко разрушено, за да мога да продължа напред без да изпадам в тези умопомрачения, за да нямам нужда от душевен ехсхибиционизъм, като този, за да  не ми се налага да рева по спирки и по други обществени места и хората да ме гледат, за да ..... 

Ще спра - и ще потърся тиксо ....

- Знам че взех правилно решение, знам че трябва да го следвам. Други пътища няма, но ми е зверски трудно! Страшна лигла съм!
- Явно! 
- А какво да се прави, когато имаш два пътя пред себе си  и не можеш да следваш нито единия? Къде отиваш - оставаш на кръстопътя и чакаш? Това ли е изхода - чакане да ти свърши времето, отредено да си жив? Ха - ха - ха! Жив ли си тогава? 
- Вероятно ДА, защото се мъчиш, а болката е сигурен индикатор че си жив.
- Майната му!
 

четвъртък, 2 юни 2011 г.

Партиотично

Хората се хранят непрекъснато. Ядът във време на война, във мирно време, ядът когато са гладни и когато не са, когато излизат на среща, когато са тъжни, когато нямат какво да правят, когато имат какво да правят, но нямат желание да го свършат, ядът когато им харесва и когато не им харесва, ядът обредни и религиозни храни, храни с определено значение и символика, ядът традиционна кухня, екзотична кухня, бързи храни, сурови храни,  ядът сутрин, вечер, на обяд, през нощта и въобще по всяко време  и всичко... и  ...
В България има точно един ден в годината - 2 юни, когато във времето за хранене - точно 12 по обед /напълно планирано/, в нашата страна, се чува плача на сирените. Точно в този ден, точно по обед се почита паметта  на героите ни! Усещането  е изключително! Звукът чупи маската на ежедневните грижи. За три минути ВСИЧКИ - без да сме в храм, изпълняваме ритуал. В деня за всенародна почит към паметта на загиналите за свободата и независимостта на България, ние се срещаме с време, когато е можело да се усети мириса на кръвта и барута, плача на бягащите, виковете на отиващите си завинаги, ритъма на войските, лекия полъх на свободата, глада и нищетата. Във времена  без държава,  тези хора със силен корен и свободен дух са отстоявали себе си и родината си. Там! Точно ТАМ - на тази земя, върху която стъпваме вески ден,  точно под това небе - тяхното небе и моето небе - в тези три минути ние се срещаме - ставаме едно. 
 Днес, точно по обяд, за три минути нашата нация НАХРАНИ душите си и дано да са сити  до следващия 2 юни точно в 12 часа.

сряда, 1 юни 2011 г.

За децата!

За  деня на децата - една изключително приятна реклама! Лично аз я харесвам много! Чак ми идва да се дегизирам  и аз :) пък и темата е свързана с любимите ми "Междузвездни войни" - ех! :)

 

За същия ден - за порасналите деца :)

В заключение пожелавам на всички деца да бъдат много щастливи! Покрай тях и ние! :)

четвъртък, 19 май 2011 г.

Ръководена от въздуха

Аз съм ръководена от въздуха - моят кошмар е да започна да падам към земята - започне ли да се случва се събуждам с писък ... От тези хора съм, които когато се разхождат или отиват някъде се зазяпват в облаците, дърветата, улиците, плакатите  и въобще във всичко, което може или не  да привлече вниманието ми. Понякога си  мисля, че приличам на цяла група японски туристи, но без фотоапаратите. Впечатлявам се от всичко! 
Според някои приятели в това отношение съм като децата.

 Чак ми зазвуча и мелодия в главата ...
"Боса по асфалта вървя си,
свиркам си и нищо не търся -
просто детски навик още в мен живее."

И който ме знае как пея веднага ще помоли да спра, 
затова ще разкажа две истински случки за илюстрация.


 Преди време по път за работата ми забелязах, че някой бе изкъртил една шахта ... Опитах да намеря начин да сигнализирам за тази неизправност, но още няма /видим и невидим/ резултат ...
Философският прочит на проблема ми се видя забавен - ето как бе позициониран.
На едно много симпатично  площадче с фонтанче, дръвчета и пейки дълго време зееше не голяма дупка, която ме привличаше всеки път, когато минавах край нея. Напълно несъзнателно и неорганизирано, въпреки че знаех за дупката от метър - метър и половина, няколко пъти се опитах да падна в нея... Сега съзнателно я заобикалям. В крайна сметка, точно заради тази дупка видях, креативният дух на България в действие. Намериха се едни млади хора /вероятно ученици/, които успяха да намерят приложение за  неизправността. За да ме разберете правилно, трябва да отбележа, че точно до екс шахтата има фонтан и пейка. Преди ден открих, че младежта има невероятно съзнание. Методичните единици и опитите да се възпитава поколението в родолюбив дух и екологично възпитание все някога трябваше да дадът резултат. Е, дадоха го! Младежта бе успяла да реализира възпитание, дух и креативана мисъл, като се препичаше, като група гущери на слънце и люпеше семки /в учебно време/, но по-важното е, че не замърсяваше  площадчето със заниманието си, а със старание плюеше в зеещата дупка. В същата шахтата се изхвърляха и отпадъци от всякакво естество.


В един друг прекрасен пролетен ден пак трябваше да отида на работа. Въобще, всеки делничен ден ТРЯБВА да ходя на работа. Бях втора смяна. Времето предполагаше да поемам витамин Д направо от слънцето, а не да се забия в хладната и задушлива обстановка на работното ми място. Пътя  ми минаваше през един - два парка и няколко тихи улици, пресичаше и  две кръстовища с голямо улично движение. Трябваше да си взема салфетки от някой магазин. Не си промених  маршрута - заради едни салфетки... Реших, че ще мина през някое малко магазинче. Да, но когато наближих набелязаното гаражче установих, че точно сега го зареждат със стока. Един голям камион разперил  двете си врати, а доставчика снове от магазина в камиона и обратно, като трудолюбива мравка. Като за капак и място да се влезе в магазина не бяха оставили. В този момент трябваше да се вземе решение - да се откажа или да пробвам да се справя със ситуацията. Е, реших, че мога да се справя - няам дасе преяавам, я! Наредих се до отворената врата на камиона започнах да дебна доставчика. Успях! Намъкнах се в магазина за части от секундата, въпреки несъобразителността на персонала, въпреки съвсем малкото място и риска да се заклещя  между двете врати - аз успях! Вече можеше да си купя каквото си поискам! Това е реализация на мечтите на много жени по света - те не включват точно гаражни магазини за хранителни стоки, но усещането е сходно!!! Победител при разпродажба, покупки в неприлично скъпи магазини или това промъкване - ефекта върху тялото и душата е сходен - чувство за триумф! За съжаление ефекта на подобни емоции е твърде краткотраен  в реалното време и пространство. Вероятно невероятното чувство щеше да се задържи малко повече, ако смутения поглед на продавачката не бе съпроводен с репликата: "Това не е вход за клиенти, моля минете през другата врата".  Е, минах през другата врата, но този път емоциите не бяха като предходните - дори не ги доближиха. Купих салфетките и продължих за работа.

...

"Боса по асфалта вървя си,
свиркам си и нищо не търся -
просто детски навик още в мен живее.
Боса по асфалта минавам,
знам че няма мода такава -
просто детски навик още в мен живее."

неделя, 17 април 2011 г.

Вън от СВЕТА НА ОСКАРИТЕ



Надявам се, че няма да  прозвучи като отрицание
на труда на хилядите хора заети 
в шоубизнеса в Америка.

неделя, 20 март 2011 г.

м о л б а

Някъде там, където Земята и Небето се целуват, където светлината е изпита от тънка бяла мъгла- ти си там. Аз гледам напред и вървя, за да те намеря ...

Бам - бам, бам - бам ... и пак ... бам-бам ...
Чувам ударите на сърцето си - приличат ми на барабаните ударите на галера,  лутаща се в морето. Ритъма се забързва.  Усещам как кръвта ми се блъска в мен - опитва се да излезе, да  намери пролука. Страх ме е! Плаша се, че  може да се случи. Мога ли да  ти позволя да вземеш сърцето ми, а после ти да го захвърлиш? Това е жестоко! Тогава хората от сивия скучен свят ще стъпчат с грубите си крака ... бедното ми захвърлено сърце! Никой няма да може да го спаси от сивата тълпа, дори ти!
Без сърце топлата ми кръв  ще освободи водата в мен и тя ще прелее, ще се напълнят очите ми със сълзи и ще текнат като пролетни потоци, а когато и те пресъхнат  ще дойде студът. Бавно всичко в мен ще замръзне, а на мястото където днес все още имам топло и биещо сърце, тогава  ще има само голяма ледена буца.
Ще се моля всяка сутрин на Слънцето да ми даде топлината, за да разтопя леда, за да са без болка сутрините ми, за да ям, за да спя, за да мога без болка и самота да изживявам деня си. Слънцето всеки ден ще ме пита дали ще може да ми помогне. Дали ще може?
Затова те моля, ако няма да запазиш сърцето ми, ако ще го захвърляш - не ми го вземай. ... Моля те, аз още не знам как да стопя ледник, не ме превръщай в лед, не ми позволявай  да изстина  преди да съм напуснала живота. Не ми вземай сърцето - то ми е само едно.
Бам - бам, бам - бам ... Чувам ударите на сърцето. Знам какво ще стане! Страх! ... Паника!  ... Надежда! ... Сърцето ми бие като барабан на галера - ритмично и силно. Чувам плисъците на кръвта си. Шумът  вътре в мен ме подлудява. Моля те, не ми взимай сърцето, ако няма да го пазиш и ще го захвърлиш ...
Моля те!
 Аз гледам напред и вървя, към тънка бяла мъгла, където Земята и Небето се целуват, за да те намеря. Пред себе си виждам пушеците на тлеещите огньове на миналото, но огъня е измил спомена за болката, останала е само надеждата, че ще те открия и ще си го върна  ...


понеделник, 31 януари 2011 г.

Хлебарката /cockroaches/ ?!?!

снимка - интернет
От всички биологични видове разпространени на планетата Земя - най голям е дял имат  насекомите. Те са най-много. Има ги почти навсякъде и в забързания град, и в природата. Хлебарките са насекоми, които съществуват повече от 320 млн. години благодарение на изключително голямата си приспособимост. Хлебарките са  вредители за хората.

Как започна всичко? -  реших, че съм преяла - точно като "бременна хлебарка". Така се появи и въпроса: "Кой умник е измислил израза "като бременна хлебарка" ?" - Той вероятно е мастит ентомолог, запознат с размножаването на всякакви насекоми и инсекти. По-интересно е защо този израз продължава да се използва! Хора, вие глупави ли сте? Да не очаквате хлебарките да са живораждащи! Само не ми казвайте, че после вероятно и кърмят ... Те са насекоми, нали -  значи снасят яйца.


Вероятно всеки е виждал хлебарка - ако не на живо - то поне то ТВ или на картинка?!  Виждал си, нали? И аз. Повечето хора ги е страх от хлебарките или поне ги е гнус, нали? И аз така!
Факт е, че заедно с хората в големите градове /и в малките/ живеят хлебарките. Някой да е чувал за хлебарки дето да са живели в полето или  в гората? - Аз не! Ако отидат там ще влязат бързо в хранителанта верига. Хлебарките са умни - решили са да живеят край най-лошия, най-тромавия, най-бавния, най-изобретателния хищник на планетата - човека. Те са смели герои, нали и много приличат на хората. Хлебарките са всеядни, също като хората. Те оцеляват - и ние също. Приспособяваме се.
 Хлебарките  - не са смели, не са красиви, но са нахални, живеят в група, превземат планетата /почти със същата скорост, като човека/ ...  И кой ги е кръстил хлебарки -  това от хляб ли идва? Отвратително е!

Днес се питам какво знаем за хлебарките и какво не

1. Колко вида хлебарки има? - Известни са повече от 3000 вида хлебарки, които живеят извън населените места. По-малко от 1 %  съжителства с хората.

2. Вярно ли е, че само те ще оцелеят при голяма радиация? - Много хора са чували, че след ядрена война, хлебарки ще бъде само живи същества да оцелеят. Въпреки, че това твърдение е широко прави, няма конкретни научни доказателства, за да го докаже. Въпреки това, съществуват научни доказателства, които предполагат, че хлебарки и други подобни насекоми са по-способни да издържат на радиация в сравнение с другите форми на живот. За пример хлебарки са много по-висока радиация от хората съпротива направя. Те могат да издържат до 15 пъти размера на радиация, че човек може, но в сравнение с други насекоми, те не са необичайно радиация, устойчиви.

3. Колко време живее една хлебарка? Хивотът на една хлебарка е от 100 дни до 2-3 години.
 Иначе хлебарките могат да живеят в продължение на около месец без храна и една седмица без вода. В действителност, без глава те могат да живеят в продължение на около една седмица. Единствената причина,  да умират без глава е, защото те не могат да консумират вода - устата им липсва. Интересното е, че хлебарките могат да живеят дори и за момент, ако сърцата им спрат. На всичкото отгоре те могат да живеят близо месец с откъсната глава, защото дишат чрез трахеи, чиито отвори са разположени от двете страни на тялото.

4. Как се размножават хлебарките? -с яйцa капсули.


P.S. В забързаният град, някъде между сивите палели,  две  пипала  те поздравяват.  Те  са на един от най-разпространените домашни любимци по света. Те не ревнуват, нямат претенции, нямат нужда от специални грижи, даже предпочита да не ги забелязват, не е досадни- като мухте и нямат нужда от разходки - те сами се справят  ...  тихо и незабележимо. Те са някъде там, дори да не ги виждаш.


Там са ... и аз им завиждам  ... за издържливостта и силата за живот, силата да оцелеят...
:)))