Translate

неделя, 22 декември 2013 г.

В неделя - преди кафето!

В неделното утро, докато разлиствах книгата, която  намерих вчера, открих откъснат сгънат лист  между страниците.Отворих го и зачетох.  Нямаше обръщение, листа беше изписан с едър наклонен почерк  и зелено мастило.  

"Искаш да ти напиша нещо?

Ich werde alles tun was du sagst ... (Аз ще направя всичко, което казвате)
Мислиш ли, че лесно ще забравя? Ти лесно ли забравяш?
Как изглежда  отражението в огледалото? И ти ли си на мнението, че очилата не ти  отиват ... Винаги ме караш да се смея ...

Смяташ ли? .. Прекъсвай ме така, по-често, постоянно, винаги, през цялото време!!!  ....

Дали ще мога да измисля нещо повече от глуповати въпроси?

Какво да правя ако:

Заспивам с кипяща от мисли за теб  глава?
Събуждам се посред нощ с името на уста?
Сутрин търся лицето ти  във всяко отражение?
Всяко чувство без теб е някак сиво и вяло?
Искам да съм с теб всяка минута?
Нещо дълбоко все към теб ме бута?
Не мога наистина да те забравя?
Въобще, не искам да те оставя?!?!?!"


Отново разгледах листа.  На гърба на му със ситни сини букви бе написано:

"Понякога цялата самота на света се събира в сърцето и започва да се блъска в стените му, за да излезе, но  не я пускай, защото само тя  е останала- тя и спомените."

Няколко реда по-надолу в зелено:

"Опитвам се да избягам от самотата на спомените. Не мога да ги пусна, защото чувствам, че умирам. Те са последната връзка, която не мога да скъсам още ... в този живот."

Има отговор в синьо, който е размазан и не се различават цели думи. Емоции върху пожълтяла хартия- колко тривиално! Кой го е писал, защо го е писал и как е попаднало в книгата - няма да узная никога.
В неделя, преди кафето!

събота, 28 септември 2013 г.

Проект ПРОЧЕТИ МИ - 2 част

Интернет източник
 http://readme.nauka.bg/?page=project
Проектът е насочен към подпомагане на децата и младежите с увредено зрение, сираци и младежи в неравностойно положение като, чрез улесняване на достъпа им до подбраните материали, целим приобщаването им към неформалното образование, запознаването им с научна и научно-популярна литература, и в крайна сметка подпомагане на образованието и интеграцията им.
За целта имама нужда от доброволци, които да отделят време и усилие и  с предоставена техника да прочетат и запишат подбрани научни статии и материали. Така след това те ще са на разположение за слушане от незрящи младежи и въобще хора.

петък, 4 януари 2013 г.

Carry On

Има я и с български превод тук

бял лист

В края и в началото на годината масово се говори за равносметки, за ново начало и разни други безобразни ... 
Равносметките - без коментар!  
Да започнеш отначало. Чудесно! Но какво начало може да  бъде ново, ако листа, на който "ще почваш отначало" е надраскан, окапан, намачкан и ограничен от оставащото му пространство? Има ли смисъл да почваш отначало....  Що за "начало"? Не можеш да започнеш нов живот от един момент насетне - даже амнезия, депресия или шизофрения  да имаш - пак НЕ МОЖЕ.
Искаме или не сме ограничени в телата си, а те имат определено време, я което могат да бъдат ползвани. Различните държави имат различна средна продължителност на живота, но винаги е ограничена. в рамките под 100 г.,  та без да звучи цинично колко години ще го имаш това "новото", а?
 Ако трябва са се резюмира - преди това  какво имаш - "черна дупка", последвана от "бял лист" - хахахха ... Или си дърво - листата падат - листа  никнат ... за елха с дъбови листа не съм чувала...
Причината за протеста ми е в отричането. Не мога да допусна отричането да е толкова силно, че да се почва отначало, а и ми звучи лицемерно. /Има един циничен израз ... за новия бардак със старите к***и....  има и един не толкова циничен - за вълка дето си менял козината, но нрава си - не ... всеки да си избере -този дето му пасва най-много/
Личността е сбор от тяло, психика и ум. Тялото е материален израза от физиологичното наследството от родителите ни. - на клетъчно ниво не можеш да се промениш, а камо ли да почваш отначало... Психиката ни се определя от това какво сме живели и как сме възприели света от съвсем малки.  - това също не се променя, освен в случаите с притежатели на машини на времето.?!?  Умът ни зависи от нас самите и  дали сме го развили - тук е желателно да не спираш да се променяш 
Хубаво, лошо, наивно, грозно  - променя се. Но, ако се отхвърляш сам, ако не се приемаш сам - къде е тогава това "ново начало"?  Вземи решение и го следвай, ама за ново начало и т. н. глупости не ща да слушам. 

Всички са с трески за дялане, а аз с най-много /щом публикувах това/.