Жената се събуди. Цялата лепнеше и още беше разстроена и развълнувана от съня. Внимателно се изправи, за да не събуди внучката си. Детето се размърда и отвори любопитно очи. Впери буден поглед в баба си и я попита:
- Ти сънува пак, нали? - и се усмихна, подкупващо широко.
- Да. Сега спи. Още е рано да ставаш - студено е! Изчакай да затопля стаята.
- Бабо, разкажи ми моля те! Няма да ставам. Обещавам! Ти, само ми разкажи. Моля те! МОооооллллляяяяя теееее!!!! Баааабббооооо!!!!Разкажи ми!!!
-После, после ще ти разкажа- сега спи.
-Не ми се спи. Разкажи ми!
- Сънувах сън ...за миналото, настоящето и бъдещето ...- въздъхна бабата и започна да разказва
- В началото на живот си всеки е в равното и защитено поле - то те пази от бури и неволи, дава ти защита, позволява на слънцето да те погали с любовта си, за да израснеш. Да станеш голям и силен човек се иска много! Когато натрупаш сили започваш да разбираш, че пред теб има върхове за покоряване, задачи, амбиции, стремежи, предизвикателства ... Откриваш, че върховете се изкачват по-лесно и по-добре в група - това са приятелите ти. После разбираш, че по пътя ти към върха си ги загубил - един по един ... всеки е изкачил своя връх, а после е открил своята пропаст пред себе си ... тогава нямаш избор или продължаваш напред, или оставаш сам по средата на нищото.
На върха - там, е самотно, студено и ветровито - бързо се изморяваш и лесно пропадаш. Ако не е вятъра, то мъглите и заблудите ще те съборят ... лесно се пада и колкото е по-висок твоя връх, толкова по-трудно ще се изправиш и ще продължиш напред. Живота е като планини с много и назъбени върхове. За всеки успех имаш преодоляна височина, а за по-големите - връх... а след върхът -пропаст...
Трябва да запомниш, че хората, с които крачиш са най-важното в живота! Тези, които срещаш - уважавай! Те също са пораснали в полето и преследват своите върхове. Може да говорите на различни езици, да харесвате различни неща, да виждате света по различен начин, да изглеждате различно, но не забравяй, че и те са деца на равнината... също - както и ти.. Иначе ще паднеш и ... - не може да не им вярваш! Няма нужда да се доказваш на хората - те са там и ако ти вярват - ще сте заедно за дълго. Пътищата се разделят, когато хората не се слушат, когато се огорчават и не се разбират. Слушай ги! "Винаги има по малко истина зад всяко -"шегувам се". По малко знание зад всяко -"не знам". По малко емоция зад всяко -"не ми пука". И по малко болка зад всяко -"всичко е наред"!" Слушай хората, не с думите, които ти казват, а с очите им - те не лъжат ... там е отразена душата им. Обичай ги и им го казвай - иначе ще ти бъде самотно и тъжно, а може и да съжаляваш. Това сънувах ... А! Малката рожба е заспала! - бабата се усмихна и със скърцане, стана от кревата. Внимаваше - не искаше да събуди детето.Отиде до прозореца и се вгледа в ниското. Там, скрита от бурите,се беше ширнала мъгливата равнина.
