Translate

неделя, 22 декември 2013 г.

В неделя - преди кафето!

В неделното утро, докато разлиствах книгата, която  намерих вчера, открих откъснат сгънат лист  между страниците.Отворих го и зачетох.  Нямаше обръщение, листа беше изписан с едър наклонен почерк  и зелено мастило.  

"Искаш да ти напиша нещо?

Ich werde alles tun was du sagst ... (Аз ще направя всичко, което казвате)
Мислиш ли, че лесно ще забравя? Ти лесно ли забравяш?
Как изглежда  отражението в огледалото? И ти ли си на мнението, че очилата не ти  отиват ... Винаги ме караш да се смея ...

Смяташ ли? .. Прекъсвай ме така, по-често, постоянно, винаги, през цялото време!!!  ....

Дали ще мога да измисля нещо повече от глуповати въпроси?

Какво да правя ако:

Заспивам с кипяща от мисли за теб  глава?
Събуждам се посред нощ с името на уста?
Сутрин търся лицето ти  във всяко отражение?
Всяко чувство без теб е някак сиво и вяло?
Искам да съм с теб всяка минута?
Нещо дълбоко все към теб ме бута?
Не мога наистина да те забравя?
Въобще, не искам да те оставя?!?!?!"


Отново разгледах листа.  На гърба на му със ситни сини букви бе написано:

"Понякога цялата самота на света се събира в сърцето и започва да се блъска в стените му, за да излезе, но  не я пускай, защото само тя  е останала- тя и спомените."

Няколко реда по-надолу в зелено:

"Опитвам се да избягам от самотата на спомените. Не мога да ги пусна, защото чувствам, че умирам. Те са последната връзка, която не мога да скъсам още ... в този живот."

Има отговор в синьо, който е размазан и не се различават цели думи. Емоции върху пожълтяла хартия- колко тривиално! Кой го е писал, защо го е писал и как е попаднало в книгата - няма да узная никога.
В неделя, преди кафето!