Translate

неделя, 20 март 2011 г.

м о л б а

Някъде там, където Земята и Небето се целуват, където светлината е изпита от тънка бяла мъгла- ти си там. Аз гледам напред и вървя, за да те намеря ...

Бам - бам, бам - бам ... и пак ... бам-бам ...
Чувам ударите на сърцето си - приличат ми на барабаните ударите на галера,  лутаща се в морето. Ритъма се забързва.  Усещам как кръвта ми се блъска в мен - опитва се да излезе, да  намери пролука. Страх ме е! Плаша се, че  може да се случи. Мога ли да  ти позволя да вземеш сърцето ми, а после ти да го захвърлиш? Това е жестоко! Тогава хората от сивия скучен свят ще стъпчат с грубите си крака ... бедното ми захвърлено сърце! Никой няма да може да го спаси от сивата тълпа, дори ти!
Без сърце топлата ми кръв  ще освободи водата в мен и тя ще прелее, ще се напълнят очите ми със сълзи и ще текнат като пролетни потоци, а когато и те пресъхнат  ще дойде студът. Бавно всичко в мен ще замръзне, а на мястото където днес все още имам топло и биещо сърце, тогава  ще има само голяма ледена буца.
Ще се моля всяка сутрин на Слънцето да ми даде топлината, за да разтопя леда, за да са без болка сутрините ми, за да ям, за да спя, за да мога без болка и самота да изживявам деня си. Слънцето всеки ден ще ме пита дали ще може да ми помогне. Дали ще може?
Затова те моля, ако няма да запазиш сърцето ми, ако ще го захвърляш - не ми го вземай. ... Моля те, аз още не знам как да стопя ледник, не ме превръщай в лед, не ми позволявай  да изстина  преди да съм напуснала живота. Не ми вземай сърцето - то ми е само едно.
Бам - бам, бам - бам ... Чувам ударите на сърцето. Знам какво ще стане! Страх! ... Паника!  ... Надежда! ... Сърцето ми бие като барабан на галера - ритмично и силно. Чувам плисъците на кръвта си. Шумът  вътре в мен ме подлудява. Моля те, не ми взимай сърцето, ако няма да го пазиш и ще го захвърлиш ...
Моля те!
 Аз гледам напред и вървя, към тънка бяла мъгла, където Земята и Небето се целуват, за да те намеря. Пред себе си виждам пушеците на тлеещите огньове на миналото, но огъня е измил спомена за болката, останала е само надеждата, че ще те открия и ще си го върна  ...