Тъмнина. Нищо не усещам - болката я няма! Съвсем слабо чувам два гласа - един женски и един мъжки. Не, и двата са женски, но единият е много груб и дълбок. Полагам усилия да различа думите - не мога да разбера какво си казват! ...
Започнах да ги разбирам - тънкият глас попита:
Започнах да ги разбирам - тънкият глас попита:
- Това как го разбра?.... Ау, много интересно, а нещо друго знаеш ли?
- Ходела да чака по спирките, но никой не идвал. ПРЕДСТАВЯШ ЛИ СИ ?!?!? Хвани тук. Дръж по-здраво! Внимателно! ... След време решила, че го е забравила, че го е преодоляла. Даже била сигурна. И после отишла в столицата. Искала да срещне отново любовта. То така става - искам и се срещаш! Ама на! Искала! ...
- Ама наистина ли го забравила, а? - попита тънкото гласче.
- Как ще го е забравила? Ти слушай, какво станало после! Веднъж Тя се приготвила и тръгнала да се срещне с новата си "любов" и трябвало да мине през един подлез, за да стигне на мястото за среща. Даже може и да се е помолила - този новия да и е любовта на живота ... Точно започнала да се спуска по стълбите и някой и се захилил отдолу. Такъв голям град, с толкова много улици, подлези, булеварди ... То, подлез - няма как да избегнеш срещата. Вървяла Тя надолу, а Той нагоре. То голяма среща ще да а било. Тя не е искала да го среща, а на него му е било все едно ... Даже май се зарадвал да я види ... После поговорили малко и се разделили.
- И после какво станало? Ох, дръж по-здраво, че ще го изпусна. Не ми стигат силите - изписка тънкото гласче
- Какво да стане - живота им продължил своя ход. Двамата поели в различни посоки. Разминали се за последен път. И двамата не си признавали грешките. Продължили да живеят, даже понякога им се получавало, като на другите хора, но ... ето ги и двамата тук - заедно в Преизподнята. Ако не бяха толкова упорити, щяха да си живеят добре, но те... То нейния живот ...Жал ме е ....Знаеш ли, СИЛАТА има замисъл за всичко - те не са го разбрали. Ако ТЯ те прати в тунел е едно, но ако срещне две души в подлез - тогава става различно ... едната трябва да поеме вината, а другата душа ще може да живее свободна, но винаги си остават свързани.
-Изглеждат ми много жалки ...Всички ли са такива? - прошепна тънкото гласче.
- Аз съм тук от много дълго време и вече знам, че хората убили любовта в живота си са най-жалки, но такива като тези тук не съм срещала! Знам много истории - като докоснеш тук телата разбираш какво им се е случило, докато са били живи. Най-ярките им спомени са запазени. Имаме цяла вечност - ще ти разкажа. Тези двамата са готови да продължат напред.
- Ти, знаеш още истории?
...
Гласовете заглъхнаха, а душите бяха погълнати от топла светлина. Пътят към нищото беше пред тях. Ако имаха късмет, в следващия си живот можеха да се обичат и никой, и нищо нямаше да ги спре.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.