Translate

сряда, 2 декември 2015 г.

Да пише на личнни!

Стоеше сама на терасата. Ако имаше душа, вероятно тя щеше да е пълна. Вечерните светлинки на столицата, нежно сгушени в мрака, се оглеждаха кокетно за звездите на небето, а те от своя страна суетно се перчеха едни на други,  заради гъмжилото от фенове в краката им.
Преди седмица писа във фесбук, че трябва да отиде до столицата по работа. Трябва и място, за  да преспи, ако някой знае за евтин хотел или хостел и може да и помогне с информация - да пише на личнни!  Тогава Сабин и писа, че ще се радва да се видят и няма проблем, да спи у тях. Поради липсата на алтернативни варианти- хотелите бяха безумно скъпи, а той бе приятел от уеническите години.... Доверие му имаше, както и хиляди причини да избяга от тази среща.
Остарял е! Може и аз да съм се променила. ... минути по-късно  времето прекарано  на различни точки по земната кора се изпари и спомените хвърлиха мост към настоящето, като изваяха здрава връзка, запълвайки съмненията и недоверието, а сегашния момент хванаха на абордаж. Завъртяни в центрофугата на миналото Сабин и Биляна се върханха далече назад, но някак не напуснаха и настоящата година. Сюреалистично изживяване, окъпано във възкръснали спомени за любов и приятелство, за спомена за ранимите души от младостта. Само няколко мига и центъра на живота на Биляна отново се преобърна. Отидоха в апартамента, за да остави багажа си, после хапнаха с приятелите му. Имаше моменти на неловкост, но и те отминаваха, преглътнати с повече вино и храна. В добро настроение се прибраха, а в самота продължиха напред. Биляна си даде сметка, че  бе забравила пукнатините и лошите спомени и сега, след срещата им, те се прокрадваха  от сенките на миналото, за да я прегърнат здраво и ревниво. Облече пижама и реши да прегледа материалите за интервюто. Имаше много факти за архивите, а и спомените и бяха замотали главата с вълнения от "забравените" и забранените чувства. Трябваше да слезе от обърканата въртележка на емоциите си иначе утре щеше да е  равносилно на погром - професионален и личен. Грабна записките си и няколко текста със закони и се зачете, но мисъта и я нямаше никаква - само лепкава дантелата от чувства. Започна да чете за поредден път абзаца и се ядоса - хвърли настрани книгите. Взе телефона и набута слушалките  в ушите си! Музиката я успокои. Ха! Реагираше като змия, но тях май музиката ги дразнеш- всъщност нямаше значение. Песента започваше отначало, веднага след карая си, а високия звук отнасяше мислите й - някъде в ритъма. След неопрееделен брой слушания Биляна се чувстваше по-спокойна - вече не трепереше от "мисли". Усети нежния вечерен полъх от Витоша. Стоеше сама на тересата и гледаше напред към светлините на града - те бяха толкова много, а тя толкова сама ... Каво точно правеше тук и сега?
Стресна се от шума  зад себе си и се  обърна.
- Не можеш да спиш! Притесняваш се заради утре?! - попита Сабин.
- Ти, защо не се ожени за мен? - изтърси Биляна в полумрака.
Въпросът й му подейства, като рязка ръчна спирачка, приложена  при висока скорост на бърз влкак. Чу се звук от нагледен опит за даказване на гравитацията. Чашата му стоеше на ръбести парчета между двамата, а водата артистично опръска стената. 
Тишина. 

сряда, 12 август 2015 г.

Лютеница



Лято е! 
Време е да съберем Слънцето в буркани! 
Ако очаквате рецепта за лютеница - няма да намерите такава тук!

***
Заразих се с вируса на недоволството преди години. Но сега му беше дошло времето да втаса и да избуее от мен, да се полепи по всичко, до което се докосна и да го отрови. После гневът ми го изпепелява и лепкавата каша става твърда. От мен стърчат множество неравни и грозни ръбове и бодли. Такива са последиците  от небалансираните отношения. Все още вярвам, че само те са способни да ме превърнат в истински гигантски таралеж.
Всъщност нямам някакви "велики" проблеми -  предполагам, че са в рамките на нормалното, но ...   
Аз се променям ... дребните неща започнаха да минавават в графата "на живот и смърт" и тя за няколко години се учеличи, почти колкото естестения прираст на Индия в промили. Това етестено имаше последствия в личен и най-вече в емоционален план. Място не можех да си намеря, а и всички покрай мен.  Резултатите не закъсняха и липсващите "велики" проблеми са налични, а решаването им е допълнително обременено от формата ми на таралеж.
Лято е! Време е да съберем Слънцето в буркани! Може да отида на плаж или да направя лютеница - кое ли да си избера?

***
- Защо "Лютеница"? 
- Усещането се  е запечатало у мен от  пред демократичния период, когато цялата рода си приготвяше лютеницата за зимата сама в едно умопомрачително мазно, мръсно, горещо, окадено и уморително  ...  начинание. 
- Мразя миризмата на печени чушки и това неподлежи на обсъждане.С ужас помирисвам, че сезона им сега започва, а бодилите ми ще се увелочат ...

сряда, 15 април 2015 г.

Хрониката на едно пътуване

7.26 ч. последна съм!Телефонът ми звънна вече два пъти. Бързам, въпреки че часът за тръгване бе обявен за 7.30 за закъснях. Хвърлих багажа и влетях в автобуса. На последния ред сме. Всички ми се хилят и ме закачат. Не сме се виждали два дни и сега всички обсъждат всичко и обратното. Нали трябва да се знае всичко за всички. Тръгваме. ...

петък, 10 април 2015 г.

Откъс

" ... Падаше! Усещането за загуба го изпълни с горчивина още преди да усети, че пропада. Бе се борил дълго и методично, сантиметър по сантиметър! Искаше да успее. Как само искаше! Цената и жертвата, в името на победата,  сега го отчайваха. Нещо повече, обезсмисляха целия му живот. В несигурността на отчаянието, дух и мисъл се плъзгаха и опитваха да се задържат в реалността, но душата му, която бе ранена от твърде дълго време сега вече  не намираше смисъл да се съпротивлява срещу неизбежното. Първо се взривиха хилядите малки трудности, тези, които си казваш, че не могат да те спрат, но адски трудно се издържат. Напомняха му на мъчения, описани в книга за каубоии и индианци. Изтънчени и жестоки, може би най - вече безкрайни и отчаяни.
Болката се появи, както се очакваше -в края.
Беше чел гръцката митология твърде отдавна и не бе сигурен дали е така, но определено вярваше на думите на Ая,  че от кутията на Пандора,   след всички беди и болести последна е излязла Надеждата. Точно сега бе толкова сигурен в това, че можеше да умре, защитавайки тази мисъл.  Целта си я бе поставил отдавна. Ден след ден полагаше усилия, за да успее да изкачи върха. Подготовката му бе мъчителна, а на моменти и жестока, но поставената цел и вярата му го измъква ха от водовъртежа на отчаянието. Успя да събере средства, да пренебрегне предсказанията и съмненията за неуспех. Много пъти се бори със себе си, но се събра и тръгна да покорява върха. Въпреки, че знаеше какво го очаква, действителност та го надценка с картата  "реализъм" и не му даде да си поеме дъх до този миг. Сега знаеше, че пада малко преди върха, малко след като наистина повярва, че ще успее,
Вярата - тя  бе най - лошата! Бе влязла тихо в сърцето и като капка в скала, бавно си бе направила място там. Срасна се с него, а сега когато се отскубна от там с писък, го разкъса отвътре и го опустоши. Малко, съвсем малко   му трябваше, за да успее...внезапната мисъл, че може да умре и да не успее, парализирала последните му вдишвания.

Workshop - Четвъртата власт


Петък е  /почивен ден/ и съм вкъщи, избирам да гледам БНТ - Българската национална телевизия.
Предаването, на което посвещавам времето си е ориентирано към културата и е направено добре, за да успее да ме задържи пред екрана. След един репортаж  изпадам в нямо недоумение.
БНТ разказва на зрителите за ученици, които са ходили на обмен в Кралство Нидерландия, но репортерката обявява, че са били в Холандия. Това го преглътнах стоически! Може наистина да са били в област Холандия -част от Кралство Нидерландия. Говори за работилниците по обмена и ги нарича с хубавата българска дума "Workshop".  
Тук идва ред на нямото недоумение ... и след няколко мига ме полазва мисълта, че може да вземем да сменим езика на цялата страна от български на английски, за да няма недоразумения или умствени преливания - наводнения. НО ... в следващия миг ме озарява пречката, препънала многото и велики умове на съвременността да направят точно това "велико дело". Ако всички говорят на английски език, какво ще правят малцинствата и как ще им организират новините  на майчин език ... 
ами изборите после  ?   ?   ?




неделя, 2 ноември 2014 г.

20% откровение

Е, решаването му е, както ще се убедите сами, строго индивидуално и зависи от пол, възраст интелект и т.н.

 
1. Мисля, че съм щастлива! ... Колко ли време ще си мисля така?... До следващия запек, може би? Свежа тоалетна мисъл! И свежа, и тоалетна и мисъл - никой не може да го оспори.
***
2. Мисля, че съм щастлива! ... Колко ли време ще си мисля така?... До първата мускулна треска с новите ми спортни принадлежности, може би? Свежа спортна мисъл! И свежа, и спортна и мисъл - никой не може да го оспори. Това щастие се "роди" в резултат от решаване  на проблем, възникнал  в пряка връзка с т. 1 и вземането на превантивни мерки срещу гореизложения проблем и под надслов: "Движението е здраве!"
***
3. Мисля, че съм щастлива! ... Колко ли време ще си мисля така?... До обявяването ми в неплатежоспособност към края на месеца, може би? Свежа финансова мисъл! И свежа, и финансова и мисъл - никой не може да го оспори. Това щастие се "роди" покрай решаване  на проблем, възникнал заради т. 2. 
Предвид обстоятелствата за свое оправдание държа да отбележа, че съчетаването на  проблеми по т. 1, т.2 и т. 3  и в контекста на консуматорското общество, магарията ми доби нездрав размер. Еуфорията от щастието на "шопинг терапията" обещаваше дръзко да разреши  всички проблеми, засегнати в т. 1, но в същото време благодарение на нея на бял свят се появиха т.2, а съвсем малко по-късно и т.3. С това решаването на проблема по т.1 бе обречен на провал. Тази нездрава мисъл ме порази, веднага след пълното осъзнаване на размера на финансовите щети по т.2 и диаметрално промени очакваните последици за баланса на здравето. Тук се има предвид, че в състояние на стрес, а такъв се очакваше в края на финансовия отчетен период, организма не функционира достатъчно добре, за да се оправдаят всички действия по т.3 и т.2.   
***

Считам, че пълнотата от мисли и изблици от свежест и щастие ще загуби значително, ако не отбележа, че интернет пространството често се лансира идеята, че мъжете мислят само за едно нещо, а жените за много едновременно. В този ход на мисли считам че, ако бях от "силния пол" вероятно щях да си купя един пакет Английска сол и нямаше да се налага да мисля в толкова много направления. Допускам, че можеше и да не ми се налага да си купувам всичките спортни джаджи, защото всички себеуважаващи се мъже си имат.


_____________________________________
Никой не може да го оспори. :Р

понеделник, 13 октомври 2014 г.

Дали някой ми е обърнал внимание

Днес отново  дадох фира.  Нямам идея как да опиша собственото си разочарование от лично моите  дела, извършени с пълно и ясно съзнание, че са погрешни. Логиката и трезвата мисъл ме напуснаха внезапно, като държа да отбележа, че същото не може да се каже за тежкия емоционален аутизъм,  с който се глася да оправдая деянията си. Дадох фира - неопровержим факт, който въпреки че е непредсказуем, като изригване на вулкан, също като него даде индикация за  опасност от изригване още преди няколко дни. Индикация, която пренебрегнах и в това се крие по-голямата част от идиотията ми, а можеше да подходя и по друг начин. Толкова  филми за върколаци по пълнолуние и ни една оригинална мисъл за превенция да не ме споходи! Вериги?! ... Подземия?! ... Поне да бях си изключила интернета, че резила да не се разпространи като рядка силно заразна инфекция  и да се ограничи на по-скромна територия. Не! И това го прескочих и бясно се пльоснах като  ядосан  мутирал върколак в двора на английската кралица. С дързък апломб влязох в полезрението на цялата социална мрежа. Дали някой ми е обърнал внимание?... Не! Никой! 


 _________________________________________________________

Дали наистина да не пренебрегнем съществуването си? ;)

 



неделя, 12 октомври 2014 г.

Всеки човек оставя диря

Всеки човек оставя диря с действията си.

Вървя към работа в хладното есенно време и ме спохождат разни мисли. Есента мирише на мокро и гнило и е толкова свежа и пъстра, но не го забелязвам. Мисля си за работа  и за едни непринтирани документи. Вече е късно - трябваше да ги извадя  вкъщи, но пък принтера ми оставя следа. Като в книга на А. К .Дойл, Шерлок ще ме хване с такъв принтер. Друга мисъл изблъсква първата. Не, няма защото днес има много скенери, копирни машини и програми за коригиране на текст и изображение. Много ще му е трудно на Шерлок, защото освен наблюдателен химик трябва да е и компютърен специалист. Хаха измъкнах се на път за работа!


Есен е, а в лятната ми душа има много дири и една попада неволно в полезрението ми - уж случайно ...   "Как си?" се питам и даже не знам дали ще ми се даде хабер. Напоследък времето е някак мъгливо и силно заразно с  изгубени носталгични мечти. Октомври е! Жива съм! Надявам се, че ми стига!