Всеки човек оставя диря с действията си.
Вървя към работа в хладното есенно време и ме спохождат разни мисли. Есента мирише на мокро и гнило и е толкова свежа и пъстра, но не го забелязвам. Мисля си за работа и за едни непринтирани документи. Вече е късно - трябваше да ги извадя вкъщи, но пък принтера ми оставя следа. Като в книга на А. К .Дойл, Шерлок ще ме хване с такъв принтер. Друга мисъл изблъсква първата. Не, няма защото днес има много скенери, копирни машини и програми за коригиране на текст и изображение. Много ще му е трудно на Шерлок, защото освен наблюдателен химик трябва да е и компютърен специалист. Хаха измъкнах се на път за работа!
Есен е, а в лятната ми душа има много дири и една попада неволно в полезрението ми - уж случайно ... "Как си?" се питам и даже не знам дали ще ми се даде хабер. Напоследък времето е някак мъгливо и силно заразно с изгубени носталгични мечти. Октомври е! Жива съм! Надявам се, че ми стига!
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.