Translate

вторник, 7 юни 2011 г.

Или ... // Старнен изход

Искам да погълна лейкопласт, лепило, тиксо и всякакви такива, за да може онези мазохистични същества, които ми устройват самоубйствени атентати  в душевен план да се заемат с нещо полезно! А именно - да престанат да взривяват душевния ми мир  с натрапчиви и откачени настроения и да залепят всичко разрушено, за да мога да продължа напред без да изпадам в тези умопомрачения, за да нямам нужда от душевен ехсхибиционизъм, като този, за да  не ми се налага да рева по спирки и по други обществени места и хората да ме гледат, за да ..... 

Ще спра - и ще потърся тиксо ....

- Знам че взех правилно решение, знам че трябва да го следвам. Други пътища няма, но ми е зверски трудно! Страшна лигла съм!
- Явно! 
- А какво да се прави, когато имаш два пътя пред себе си  и не можеш да следваш нито единия? Къде отиваш - оставаш на кръстопътя и чакаш? Това ли е изхода - чакане да ти свърши времето, отредено да си жив? Ха - ха - ха! Жив ли си тогава? 
- Вероятно ДА, защото се мъчиш, а болката е сигурен индикатор че си жив.
- Майната му!
 

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.