Translate

събота, 6 септември 2014 г.

Стогодишно велпапе

Беше преди 100 години - затова не помня подробностите, само основното, но  и това стига, нали?
 На работа - представях информация на пълна с хора зала. Телефон!!! Звъни и не спира, а след няколко мига разбирам, че съм забравила да изключа своя и вече всички са наясно с пропуска ми. Ще спре да звъни! Моля се да спре да звъни, но не спира.  Точно в средата на изложението!!! Няма да вдигна - ще вдигна, ами ако е спешно !!! Вероятно е спешно, защото никой не ми звъни в работно време, АКО НЕ Е !!!  Извинявам се и заставам крачка встрани от центъра на залата. Блуждаещи погледи ме следят, а ушите на хората  напрегнато ме слушат.  Любопитството им допълнително ме  изнервя, но вдигам телефона и звуча уверено...  Звуча уверено само за миг... Непознат плътен мъжки глас без заобиколки ми постави ребром въпроса: 
- Къде да карам велпапето? 
- ЪЪЪЪЪЪ ..... Ало? - Какво По дяволите е "велпапе"???!!!! Ама като не мога да питам! Нова серия нечленоразделни звуци. Професионалния ми авторитет си замина при Увереността ми на на далечно пътешествие от което скоро няма да се върнат! В залата вече никой не се прикрива, че ме зяпа и слуша. Нещо повече! Виждам в очите на част от хората  притеснение и готовност да ми помогнат. Вероятно страшни сценарии се разиграват във въображението им, защото иначе не мога да си обясня погледите, но предвид моите опити да говоря и да не говоря едновременно вероятно всичко си е в рамките на нормалното. 
-Алоо, къде да карам велпапето?-Кънти тоя ми ти глас. Глас непознат, но чутовен! /Поне в оня миг/   Натискам с всички сили слушалката към ухото си  и смачквам някакви думи, че имало грешка и затварям. 
Затварям, но звъни отново и пак за велпапето. Казват, че ако сбъркаш веднъж било грешка, а ако повториш грешката било навик ... Аз май имам навик да греша, а да грешиш не е самотно занимание. В този миг разбрах, че Срам е моето име, но освен мен публиката ми също бе наясно с това!
Всъщност исках да разкажа за друг телефонен случай, та да възпея новите технологии в по-съвременния им вариант. Въобще не иде реч за някакъв си прост телефонен разговор, а за  корифея на съвременното общуване - съобщения през Интернет, получени на телефона. С други  думи програма за GSM, с която можеш да говориш и разменяш файлове и съобщения. 
В един най-обикновен работен дъждовен ден. Стоя пред компютъра и нервно тракам по клавишите, защото имам срокове да спазвам, а те накъсяват с невероятна скорост. Всички ги тресе петъчното  настроение и  колеги, и приятели - без мен. Сигурно затова телефона ми често получава по някое друго забавно ваканционно съобщение. Тряс! Непознат номер :
"Видях, че имаш публикация във Фейсбук, но нямах Интернет.Кажи колко са парите и ще ти пратя Вальо." Бум! Грешка на номера беше вмъкнала в деня ми информация, която ме разсея, а заради любопитството ми въпросите плуваха бързо из главата ми, състезавайки се с хиляди сценарии и предположения. Писахме си няколко съобщения и накрая стана ясно, че не съм компютърния техник, за който са ме взели първоначално. Въпреки загубеното време и безкрайното бързане, последвало след този случай мисля, че грешките са полезни и трябва да се случват, защото разчупват ежедневните пътища по които вървим - пътища без изненади. Нямам идея колко разговора съм провела по телефона или колко съобщения съм писала и прочела - много са, но грешките определено ги помня. 
Вън е свеж дъждовен ден, напомня ми за октомври.