Translate

неделя, 29 юни 2014 г.

Излитане: 10,9,8,7,6,5,4,3,2,1

Висока скорост, облаци и усещане, че ще стигнеш до Бог!
Внимание излитаме! 
Минаваме през облаци от памук - много са красиви!
Летим над планините, но колко сами сме тук. Красиво е дори без други самолети ...
От прозореца надничат изумителни гледки и дразнят сетивата - водоеми, килими от пъстри ниви, пътища, обрамчващи хабитата на човека. Градовете, въобще населените места, се различават много според страната. Планините - тук разбрах какво е значението на географията, по -скоро мащаба и обема изпълниха съзнанието ми като релефна карта, но някак по-хубаво. Реките ми приличат на застинали змии, чиито люспи проблясват погалени от слънчевите лъчи. Знам, че има над 200 вида облаци, а аз различавам само три. На това отгоре ми изглеждат някак вкусни. Знам, че са само пара, но ...  
Скоростта е висока, но усещането, че  неподвижно висим във въздуха не ме напуска през цялото време. Всичко си има обяснение - сухо и научно, но извън него остава магията на пътуването. Като всяка магия и тази не винаги е хубава, но със сигурност  вълшебството на пътешествието трогва сърцето на пътешественика и го кара да звъни като тънък лист под дъждовни капки.

сряда, 25 юни 2014 г.

Ами ако ...

Ако се вярва на пресата, то 80 часа годишно всеки от нас чака за нещо.
***
Пълен хаос! Веднага ми става ясно, че крещящо липсват правила. Преувеличавам, разбира се! От кабинета се измъква доволен човек, грабва  набързо - без да се оглежда, багажа си и със светнал поглед се измъква от безбрежното пространство на чакалнята. Резултата  е очевиден - по-нахалният си тръгва със задоволство изписано на лицето. И това, само защото е успял да изпревари 5-10 човека. Последните  гледат нахалника с прикрито съжаление и щипка високомерие под надслова "Над тези неща съм!". Не, не го убиват с "камъните" на недоволсто си, че ги е прередил, а го оставят да си тръгне с усмивка  подмустак. Какво голямо равнодушие!
Кокошката или яйцето - кое е първото? А, кой създаде хаоса -  нахалния или овчедушните? Ситуацията ми напомня на някаква тайнствена конспирация, при която  един го играе дребен тарикат, а другите са в потрес, да не излязат лоши, се натискат с цялата си тежест на пейките в чакалнята. И се почва едно чакане. Чакането в България е демонстрация на  бъговете в народопсихологията ни. 
Ами ако  в този момент това, че са те прередили /или си прередил/ завърши с край! Под край визирам "смърт". Как ли? Ами ако един от овчедушните на опашката, няма да може да влезе в болница на същия ден, защото ще закъснее в резултат от чакането. На следващи ден ще го приеме друг екип и те ще го оперират. Ще се окажат по-добри от планираното и ще го спасят. ... И какво се оказва - нахалника спасява животи! Да, ама не - баланса е нарушен и някой трябва да си плати. Късата клечка вече по право се пада на нахалника, защото той промени баланса ...
Ами ако ти е писано да свършиш само едно нещо в живота си и то е в края на опашката. Пак ли ще бързаш и ще пререждаш?
Ами ако ти можеш да изпревариш някого на опашка, ще го направиш ли?

събота, 21 юни 2014 г.

вишни

Чистим костилките на вишните за сладко. Внимателно пъхаме безопасна игла  в дупчицата от дръжката на вишната и издърпваме костилката на мекия плод. По ръцете ми се стичат кървави капки от сладката течност и падат навсякъде. Аз пуфтя, че съботата ми е запълнена с бране на вишни, касис и малини, че после трябва и на сладко да се правят. Майка ми нищо не казва - толкова нетипично за нея.
- Сигурно има специален уред за вадене на костилки - подхващам аз.
- Сигурно има, вероятно и за семките на малините има- подхилва се майка ми.
-А, на малините семките няма да вадя! - Влизам в тона й. 
Смеем се. Хубаво е да имаш майка!

четвъртък, 19 юни 2014 г.

За дългото време след "И заживели щастливо!"


Винаги съм мислела, че за добър брак / връзка мъжът трябва да обича повече жената. Твърдя това със съзнанието, че винаги единия обича повече и е правилно този някой да е мъжът. Но се оказа, че полюсите на Земята може да се сменят по-лесно, отколкото да се измисли "рецепта" за щастие. Без значение какво и къде се обещава, договаря или подписва се оказва, че решаващите фактори са ежедневието и "малките" камъчета. 
Винаги съм мислела, че има "силен" пол. През различните периоди от живота ми съм прехвърляла "силата" ту на мъжете, ту на жените, но се оказа, че това е фундаментална грешка. Силни няма! Останалите да се спасяват кой както може...
Винаги съм мислела, че ...  Всъщност има ли значение?

неделя, 8 юни 2014 г.

Момата по хавлийка




Гледах едно предаване и първоначално се озадачих от собствената си реакция на потрес. 

Нямаше нищо особено,  предаване като предаване - какво му се впечатлявам толкова? 
Е, да - ама не! Вероятно възмутената ми душа иска светът де е  по-добър ...
Ще конкретизирам случилото се така:
На екрана има двама водещи - прилично облечени задават темите в предаването, усмихват се, говорят културно, спазват добрия тон - всичко е някак приятно. Слушам и гледам с интерес. Обясняват за разни неща за стреса, за лечението и профилактиката на болести  - аз пак слушам с интерес. Правят предаване за едно училище и проблемите му - отново ми се видя интересно. По едно време споменаха, че ще покажат репортаж за  "Масаж - фламбе"  - отстранявал  целулита. Е, тук да споменавам ли, че пак ме заинтригуваха?! Не, нали?! Репортерката им започна с обяснение на това какво предстои да се случи, а после го показаха. Водещата се появи как майка я я родила, упс - това не е точно - имаше си момата и хавлия. Положи тя гола снага, за да се почне процедурата с фламбирането ...  пък на мен ми стана едно грозно и мислите ми взеха едни посоки ... Боже, ако рекат в това предаване да правят демонстрация на епилация /на з*дници и п*едници/ ...  или пък, ако засегнат тема за донорство на органи  - дали ще походят по същия начин. Пък има и по-пиперливи теми, дето ....   Ми може ли някои, на който в договора му за работа е посочено, че ще е водещ /евентуално завършил журналист - нещо, в което вече силно се съмнявам ... / да се показва в ефир по кожа и после да коментира сериозни теми и да си тежи на мястото? И всъщност виждала ли съм някой от сериозните водещи или журналисти в подобно амплоа - не, не съм. Вероятно няма да видя. Вероятно класата на медията, която си лансира новите лица, си личи по това какво ги кара да правят. Стоп! Те не могат да я принудят /визирам водещата/! Следователно си прави процедури в ефир, за  да са безплатни ...  
С този репортаж ме изгубиха за зрител. Реших, че не мога да отделя от своето внимание за нещо, което вече приемам цялостно за евтино и популистко. 


P.S. Не сложих изображение, което е по темата за масажа - всеки, интересуващ се може да "помоли" Google за обща представа.

сряда, 4 юни 2014 г.

/понеделник - сряда/


 Да направим "дисекция" на седмицата до момента /понеделник - сряда/: 
Понеделник:
От 0 ч. до 3.30 в Спешен център - бях придружител.  На сутринта отидох на работа, после на зъболекар, а след това пазарих, пазарих, пазарих, /за да се отърся/  - вероятно вярвам в шопинг терапията ... За разлика от мен заплатата ми не вярва в такива неща и е склонна да ме напусне, заради неблагоразумието ми. Внезапно усетила полъха на изоставянето й и реших да туширам положението, като пред следващия магазин си устроих дебат между съвестта, разума и изнервеното ми Аз под надслов: "Да похарча още пари за някоя глупост или не?". Тук се оказах в патова ситуация, затова се прибрах с такси и заспах.
Вторник:  
Изтървах автобуса за работа и отидох с такси. Тук вече усетих нервност, защото ако се успивам до края на месеца положението крайно ще се смарангяса. Каква великолепна дума - използвам я с ясното съзнание, че не ми е докрай ясно какво е значението й, но за сметка на това звученето отговаря напълно на  отношението. ... Сутринта работих усърдно, а в обедната почивка  ми позвъниха по телефона и ми казаха, че закъснявам и ме засилиха по нови задачи. Омазах се в едно хранилище и срам не срам се прибрах така. Косата ми се оказа мръсна за един ден! Не стига това, ами и съвестта ми ме дебне и при всеки удобен момент ми опява, защото има да ми връща за "терапията"  - с други думи чудесно! Упс! Забравих!!!! Точно в сряда аз съм на ред да нося обяд на нашата група /редуваме се, че ни писна от закуски и бързо хранене/ ... и точно в 22 ч. запретнах ръкави и правих яйчни ролца.
Сряда:
Успах се - фирма такси работи за мен! Днес можеше да ползвам градски транспорт, но "с такси и с чиста коса"  спечели пред "с автобус и с мръсна коса"... Заплатата ми си стяга куфарите и ми праща последно предизвестие, смята че ако продължавам така ще си ходи - с такси. След работа ме запратиха в театъра /служебно - без право на отказ/ заедно с кутиите от обяда, чадъра и дамската  ми чанта - всичко около 10 кг. багаж. Имах свежата идея да оставя всичко в  гардероба, но ме вкараха от един страничен вход - директно в залата. А аз, от несръчност или от нещо друго - не знам, се спънах на пътеката и празните кутии издайнически задрънчаха, а аз изтръпнах, че може да се отвори някоя и да се размирише на манджи. Голям срам - осъзнато развалях целия културен пейзаж! Само да сваля чорапите и да се затупам "Булгар! Булгар!"...  Но по-конфузното беше, че чадъра доста помогна на спъването - та то се получи хем шумно, хем продължително! Той /чадъра/ се вмъква ту между седалките, ту между торбите, като така определено пречеше на попътния ми вятър към отредената ми седалка, която пък се оказа на един от последните редове. Само сумрака ме спаси от пълния безапелационен срам пред пълна зала със зрители, които си нямаха по-добро занимание от зяпането към момента. Обмислям да си купя дъждобран.
На това представление се случи нещо неочаквано - имаше ученици и постановката беше нещо средно между шепот от соц времената, заради културно-масовото мероприятие и възрожденски спектакъл, заради опитите на публиката да участва активно. Ех, не че не ми се е искало някога и аз да се обадя на представление, но на мен само ми се е искало и не ми е стискало да наруша правилата-  пък на тези им се искаше и им стискаше. Та на сцената питат, а публиката отговаря. По някакъв начин ми напомниха на "Риск печели, риск губи", но от сцената прецакаха всичко, защото постоянно се правеха, че не са чули и продължаваха да задават въпроси. Но и "зрителите" не се даваха толкова лесно!  Те отново подсказаха, но ... По едно време се усетиха, че не ги отчитат и смениха рязко тактиката. Това колективното съзнание  - трудно се описва. Вече на въпроса "Кой сега ще вземе Албена?"  пред мен се вдигнаха много ръце. Но уви, пак не ги забелязаха.  Това доведе до леко разочарование ...
След театъра ме беше срам да хвана такси и си чаках рейса заедно с чадъра и 10-те килабагаж. Някъде по това време заплющя проливен дъжд.  Прибрах се "окъпана", въпреки усилията на чадъра да ме спаси от литрите вода, изсипващи се от небосвода.

 ***      

Синоптиците обещаха  лято на 2014 г. да е дъждовно







неделя, 1 юни 2014 г.

Ще опитам "по мъжки"



  *** 

 - Как да ти обясня? Аз имам кола. 
Ама страхотна кола! Много ми харесва - тя е реализираната ми мечта в живота.  Супер, нали? Но има и подробност – освен мен, колата ми могат да ползват и други хора. Когато те се качват в нея, натискат клаксона и се усмихват широко, даже ми махат. Не ти харесва особено, нали? И на мен!!! Иначе колата се води  моя, само дето всеки може да се качва в нея. Когато друг я заеме аз не мога да я ползвам! Разбираш ли ме? Хъм, моя?!
- Това за колата е ОК ... но каква е връзката и с нас? Ти ми направи един куп сцени за нищо?! Сега ме занимаваш с някакви теории за някакви коли ...  –
- Сравнявам съзнанието ти, любовта ти, вниманието ти към мен с лъскав личен автомобил /който харесвам много/. Когато се загледаш  или забележиш друга жена, или се развълнуваш за друга  е все едно друг се е качил в моя хубав автомобил /твоето съзнание/ и натиска  клаксона, маха ми и се хили по завоите на твоите мисли. Така го усещам – разбираш ли ме?
- Разбирам ... с други думи ревнуваш!
- Допускам, че има  хора, които са със съзнание "обществен транспорт". Не могат да са "лични автомобили". Не че не искат, а просто не могат. Затова нямат правото да твърдят, че са лични, защото не могат да са.  
- Това е някак грубо!
- Не, това  е  опит да обясня, че не искам други пътници!


 ***