Translate

вторник, 30 ноември 2010 г.

Белег

Реших да пиша за белезите, които оставят върху нас тези,  които вече ги няма. Днес,  след 15 години, котката ми умря. Не мога да бъда сигурна дали  мога да одобря или не това  - само знам че е факт. НЯМА Я! Винаги съм мислела, че не обичам котки - и за тази се отнасяше. Мислих, че няма да ми е тъжно дори за секунда за тази котка - та  аз не съм я харесвала никога! Когато я донесоха се възмутих! Едно, че беше котка  и  второ, че беше една шарена -  имаше и бяло и жълто и черно. Все едно, че някой е почнал да й шие кожухчето и не му стигнало  и добавял парчета от чужди остатъци. Трябваше да я кръстим Кръпка. :)  После годините минаха - цели 15 ! На края беше много болна и едва ходеше, почти не ядеше. На моменти си мислех, че трябва да я заведем при ветеринар, за да не се мъчи повече. Никой не го каза. Никой не го направи. Вместо това  се я хранихме с малки залъчета и и давахме лекарства и витамини. Болно животно  е  грозна гледка. Днес ми стана мъчно, че вече я няма. Не съм сигурна дали се казва за котки, но аз ще го кажа .... Мир на праха й!

сряда, 10 ноември 2010 г.