Трудно е да се разбере какво правим, къде отиваме, защо сме тук или пък как сме се появили. Защо бързаме за някои неща или се бавим за други?
Помним проблемите си в детайли и забравяме светлите моменти. Живеем за вчера и утре, но забравяме днес и най-важните хора.
Живота е дъх. Точно сега някъде се ражда живот с крясък и някъде свършва с въздишка. Просто миг - после тишината обгръща света, а мъглата го скрива ... Може да няма утре или да забравим вчера.
Мига живот лети, а следваме ли стъпките му? Успяваме ли да чуем какво ни шепне? Чуваме ли едно тънко гласче в нас, което ни пита:
- Правилно ли постъпвам? Ако бъркам? Сигурна ли съм, че така трябва?
- Толкова трудно ли трябва да е – защо?
- Кошмари, предрасъдаци, трудности, неуспехи, амбиции, гордост, суета и комплекси - пак ли?
- Разбирам ли какво правя и колко незначителна съм понякога?
- Как се случи това? Защо на мен?
- Пак аз?! Пак, а после?
- Толкова трудно ли трябва да е – защо?
- Кошмари, предрасъдаци, трудности, неуспехи, амбиции, гордост, суета и комплекси - пак ли?
- Разбирам ли какво правя и колко незначителна съм понякога?
- Как се случи това? Защо на мен?
- Пак аз?! Пак, а после?