Translate

сряда, 2 юли 2014 г.

Шефът ти

Шефът ти напълно изгубил духа на деловия тон и е решил, че може да ти вика на работното място по служебни и не служебни теми. Сценариите  в отговор на това поведение:
_____________________________________
1. Ти си съгласен с него и не предприемаш нищо, а само мълчаливо и виновно гледаш пода. Просто не си конфликтна личност и не можеш да се караш и да спориш - под достойнството ти е. И защото си малко горделив скриваш случилото се  и не споделяш с никой. Шефът пак ще ти вика в бъдеще.
2. Ти не си съгласен с него, но мълчаливо гледаш пода. После фучиш пред колегите, оплакваш се  гръмко, но продължаваш да не отстояваш себе си в критична ситуация.
3. Ти не си съгласен с него, защитаваш се яростно. Показваш, че си личност, но часове по-късно "личност" се трансформира в неприятното: "безработна личност".
4. Ти не си съгласен с него,  защитаваш се и повече никой не ти крещи. Колегите те питат как си справил, но ти тактично избягваш да им разкриеш, че владееш виртуозно хипноза и си близък роднина на шефа на твоя шеф.
_______________________
Умозаключението за днес: ако шефът /или някой друг/ ти си изтърва нервите върху теб, ако ти не можеш да се защитиш... то тогава  заслужаваш всеки крясък и неправилно поведение без право да се оплакваш. Ако си смениш работата и пак ти се намери  някой кресльо ... Я!  Тук нещо ми е познато ... Кой беше виновен?
Свободата и правата трябва да се отстояват всеки миг и с всяко поемане на дъх, но често забравяме за това и избираме лесни пътища, правим компромиси и сме недоволни от резултата.  И кой ни е крив?

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.