Хайде пак!!!

Ако имате възможността да  поддържате приятелски отношения с хора, които се числят "гордо" към вашето минало - как ще си общувяате по празниците? Ще има ли безумни пожелания,  пожелаващи ви цялото щастие на света в комбинация от пожелания за  радостни мигове...? Ще има ли безсмислици, като това - да се стремите да сте точни и прецизни в отношенията си /без да ви е грижа за миналото/ или пък няма да можете да се  адаптирате към новите ви социални роли и ще се наложи да се приобщавате към приятелския кръг, който на всяка цена тряба да избягвме  или поне за срещите наживо.  Последното е задължително във всеки един от случаите!

Дали бихме искали старите любови да разберат как леля от квартала или загрижена колежка /и нейната котка/ се опитват да ви уредят среща със застаряващ ерген? Как в живота ви не се е получило нито веднъж до там, че да сте се оженили/омъжили за някой, защото още нямате амнезия, защото приличате за лудите от филмите и приказките, дето обичат някой безандежно, безкрайно и до гроб?! Ха, сега вече ви хванах - няма как да се получи - бившите ви ще си плюят на петите и ще бягат в неопределена посока ... само ако знаеха, де! Но има и други варианти...

 Как да обясним любовта? - Няма как! Ако трябва да сме точни има и друг /соред мен/  по-важен въпрос - Има ли по-важно нещо от любовта? - аз мисля че има - СЕМЕЙСТВОТО! То трябва да е над всичко! Не е важно да си в перфектни отношения с близките си, само тряба да  ги поставяш пред/до себе си в трудните моменти. Само трябва да занеш, че  следващите поколения са по-важни от теб самия и не трябва да забравяш, че  си тук за да предадш посланията на следващите  и да им даеш  шанс да живеят  в своя динамичен и разкличен свят. Тогава можеш всичко - абсолютно всичко! Тогава няма да ти пука за социалните роли, за нескопосаните опити на близки и далечни да ти организират живаота по техен  образец и приумица...

Можеш ли да погълнеш Слънцето за някой, който не подозира, че те има?