***
"Живота е като стадион – някои идват да се състезават, други да търгуват, най-щастливите да гледат и да се наслаждават." - Питагор- От щастливите ли си?
***
- Какво искам? Да изкрещя - това искам, но не мога! Ден, в които имам чувството, че целия свят се е организирал, за да ми вгорчи живота по най-ефикасния начин! Приятелите и колегите се състезават всячески да изиграят версията на Юда от 21 век, а в ролята на Mr. Bean е моя милост. Дори не ми се мисли за сценария ... Няма да описвам и къде точно е драмата, защото няма нужда.
Ще отбележа само резултата:
1. Ядосана съм на себе си, защото трудно си набивам в главата мисли от типа: "Пътят към ада е осеян с добри намерения", "Пиронът, който стърчи над останалите, получава удар с чук", "Глупавият проумява само онова, което вече е станало"... и няколко за посредника. (Ех, за толкова години не се научих, че всяка помощ се плаща! В класическия вариант - на мен се пада честта! Трудно ми е да разбера как реших, че този път ще е различно?)
2. Ядосана съм на хората- дразнят ме под общ знаменател /поне днес/. Групата на дразнителите е с размити граници и включва дори Мики Маус /който не е човек, но нищо/.
Решението:
Преди време ми казаха, че чупенето на скътала освобождавало най-много от стреса. Сега съм в състояние да го изпитам. И да си дойдем на думата ...Някой да има стъкла за чупене?
