Translate

четвъртък, 24 юли 2014 г.

Дворецът на парламента


Преди време се  разходих из Букурещ и най-ярък спомен ми остави Дворецът на парламента.  Обиколката започна с историята за трима туристи, които се отклонили от маршрута и се  загубили - търсили три дни. Иначе се влиза като на летище и всичко е заградено, за да няма изгубени. Дворецът на парламента е многофункционална сграда, в която се съдържат и двете камари на Румънския парламент.  Отворено е за туристи, но снимането на залите е със специален режим.Според книгата на Гинес дворецът е най – голямата цивилна административна сграда в света, най – скъпата и най – тежката административна сграда. Той е конструиран и почти завършен по време на режима на Чаушеско. Николае Чаушеско го кръщава къщата на републиката, но много румънци го наричат къщата на народа. Много красив или поне много пищен отвътре. Отвън е гигантски. Направих опит да го снимам, но само на клип може да се обхване цялата сграда. 
С други думи, ако ходите в тази посока смятам, че е задължително това място да се види.



събота, 12 юли 2014 г.

образУвание


Преди време ми разказаха няколко истории,  с уточнението, че са истински случки. Много от тях вече не помня, но някои от тях не забравих - вероятно, защото ми се видяха доста скандални. Сега ги разказвам в собствен стил, защото за жалост не мога да повторя оригиналните разказвачи.


Всички ученици в страната учат еднакъв учебен план без значение какъв е майчиния им език. Историите се развиват в едно училище с голям брой деца, за които българския език е втори език.
  ***
След като учениците от 1-ви клас са взели буквите и са на преговорен урок учителката пише "О" на дъската и пита:
- Иване, коя буква написах на дъската?
Иван става и отговаря:
- "О",  госпожо. - и сяда.
Госпожата отново пише буква - този път "С" и пита:
- Асане, коя буква написах на дъската?
Асан става, замисля се и отговаря:
- Амен, амен "О" ! 

***
Действието се развива някъде след 5 клас. Учителката пише задачи на дъската, а учениците ги преписват. Към края на часа един от учениците вдига ръка  и учителката му дава думата:
- Госпожо, имате грешка!- и посочва задачите на дъската.
- Къде? - озадачено започва да търси грешката  учителката.
- Там! - посочва една от задачите с Х, У и Z- не се пише със Z, а с Й.
 
***

В един клас учителката се кара на калпазаните, а след това минава към урока:
- Ученици, кой е написал "Аз съм българче"? - после посочва ученик от класа, който спада към калпазаните.
- Не съм аз, госпожо! Наистина не съм аз! - с оправдателен тон подема детето.

. . .
 

сряда, 9 юли 2014 г.

Х, У и Z в едно пространство с мен.

 Нещо объркано


Мисля, следователно съществувам. А, дали мисля? 
Съществувам ли?
...


Заключението: 
Вероятно никога няма да стана богата! Никакви шансове да се задържат пари при мен и да останат трайно.
Причината:
Нямам желание да отнема парите на някой друг, за да са мои. По-точно имам други желания - да дам от моите на тези, които нямат.   


Един объркан пример:
Ясно осъзнавам, че парите са определено количество - примерно 100 и аз имам 20 %  от тях./Тук се изсилх яко!/ Освен мен 20 % има Х; 50 %  - У и 10 % са в Z. Но на Z, Х и У не им стигат и аз съм склонна да им дам от моите 20 %. Затова няма да стана богата, дори да спечеля от тотото. Ако бях склонна да ограбя Х, У и Z и да събера всички пари - тогава щях да съм богата, но нямаше да съм аз.

Считам, че трябва да се извиня на близките и на всички, които обичам, че не мога да им дам повече, а ми се иска. Боже, как ми се иска всичко да е по-лесно,но не мога да съм Х, У или Z. 
В 3D света ми, парите са универсален измерител. И толкова!  Всеки си знае какво си е замервал, за да си купи яхта...  Не мога да ги мисля тези неща, защото не искам да се натоварвам с българските аксиоми. 
На грешната земя разбрах, че важните неща в живота са еднакви на всички езици за всички хора. /Правилните и грешните също./Натъртвам на ХОРА, защото трябва да си човек, за да можеш да разбираш болката и радостите на другите.  
Преди няколко дни в опита си да защитя змиите/към които не питая топли чувства - чисто принципно/ обяснявах на едно дете, че те - животните не са принципно лоши - и змиите също.
Да, не са лоши, не прецакват планетата напълно осъзнато, не убиват за кеф - или греша? Не се сещам за някой друг вид, освен  Homo sapiens, който да ходи на сафари - където и да е...  за да убива за спорта ... да хвърля ядрени отпадъци /които могат да надживеят вида ни/ на дъното на моретата, да убива всичко живо до което се докопа и не щеш ли да "украсява" стените си с трупните останки на т. нар. "препарирани" животни.    Има нещо сбъркано,а ...

Ако приемем, че Х, У и Z са успели да се оперират от човечност и след това са се превърнали в най-страшният хищник на планетата- мога ли да ги разбера?
Не съм като Х, У и Z, които когато гледат бедствия по телевизията, цъкат с език и умело пресмятат дали ще ги заподозрат, че те са ги причинили ... или обмислят как да изкарат още пари от тях.
 Някак си ме радва мисълта, че не са се свързали с извънземни /в случай, че ги има/, защото не се знае какво Х, У и Z биха измислили с цел печалба. На мен ми липсва въображение, но те като нищо ще обявят за продан планетата, пръстта и водата, хората и животните, ако можеха да продават гравитацията и нея щяха да пакетират и продават - е, как защо - печалба...
Те и до Луната няма как да стигнат /няма и какво да правят там/, но я парцелираха ... заради печалба ...и я продават ... с какво право ... Печалба- универсален отговор за всеки въпрос! Мислех си ... има и други планети, може да не ми липсва предприемачиески дух - ще продавам парцели на Марс, ама мой ли е да го продавам!!!
Дали Х, У и Z могат да промиват мозъци?

Causa perduta

 

Оказа се, 
че имам дълъг списък с неща, 
за които продължавам се държа 
без да има смисъл.

събота, 5 юли 2014 г.

Дракон на баланса

- Имам тайна, която сега ще ти разкрия. Само по-тихо, за да не ни чуе някой! От както се помня в мен има сила. Като дете мислех, че всеки я има, но после ми стана ясно, че другите я нямат. Когато пораснах силата се промени - стана ясна, крайна и чиста. Вече не е постоянно с мен, но когато някой засегне принципите ми, тя се събужда като диво и митично същество, надживяло ери и цивилизации. Дракона ме изгаря до кости и ми отнема съществуването, забравя човешките неща и се  вкопчва в истината, толкова отчаяно сякаш живота на цялата планета зависи от това. Всичко се случва на всяка цена. Тогава дори на пътя на справедливостта да стоят приятелства, връзки роднински или любовни, планини  от власт и интереси те ще се превърнат в прах по нозете на чудовището ми. То минава през огън и жар  без да усети болка, защото за него има само една истинска рана - поругаването на истината и справедливостта. 
- Звучиш патетично. Мисля, че не може да се сравняваш с митично чудовище. Не може да има такова нещо в човек! 
- Повярвай ми - не си измислям! Отчаяно се държи моето чудовище, моя справедлив Дракон на баланса, но иначе не би оцелял и за миг. Той минава през всичко и всички без да има последствия, защото за него край  на съществуването му е  липсата на истина и справедливост. Лъжата за него е смъртоносна болест, която само да го доближи и го разболява завинаги - той заспива. Първо се уморява, после задрямва, а накрая остава без сили и заспива. Знаеш ли, че според него така са загинали драконите у другите хора?  Моя дракон знае и се бори до край срещу съня на безразличието. Страх го е да не заспи, като останалите. Сега ми е чудно - загина ли твоя дракон или го приспа завинаги с лъжи?
-  ... 

сряда, 2 юли 2014 г.

Шефът ти

Шефът ти напълно изгубил духа на деловия тон и е решил, че може да ти вика на работното място по служебни и не служебни теми. Сценариите  в отговор на това поведение:
_____________________________________
1. Ти си съгласен с него и не предприемаш нищо, а само мълчаливо и виновно гледаш пода. Просто не си конфликтна личност и не можеш да се караш и да спориш - под достойнството ти е. И защото си малко горделив скриваш случилото се  и не споделяш с никой. Шефът пак ще ти вика в бъдеще.
2. Ти не си съгласен с него, но мълчаливо гледаш пода. После фучиш пред колегите, оплакваш се  гръмко, но продължаваш да не отстояваш себе си в критична ситуация.
3. Ти не си съгласен с него, защитаваш се яростно. Показваш, че си личност, но часове по-късно "личност" се трансформира в неприятното: "безработна личност".
4. Ти не си съгласен с него,  защитаваш се и повече никой не ти крещи. Колегите те питат как си справил, но ти тактично избягваш да им разкриеш, че владееш виртуозно хипноза и си близък роднина на шефа на твоя шеф.
_______________________
Умозаключението за днес: ако шефът /или някой друг/ ти си изтърва нервите върху теб, ако ти не можеш да се защитиш... то тогава  заслужаваш всеки крясък и неправилно поведение без право да се оплакваш. Ако си смениш работата и пак ти се намери  някой кресльо ... Я!  Тук нещо ми е познато ... Кой беше виновен?
Свободата и правата трябва да се отстояват всеки миг и с всяко поемане на дъх, но често забравяме за това и избираме лесни пътища, правим компромиси и сме недоволни от резултата.  И кой ни е крив?