Translate

неделя, 2 ноември 2014 г.

20% откровение

Е, решаването му е, както ще се убедите сами, строго индивидуално и зависи от пол, възраст интелект и т.н.

 
1. Мисля, че съм щастлива! ... Колко ли време ще си мисля така?... До следващия запек, може би? Свежа тоалетна мисъл! И свежа, и тоалетна и мисъл - никой не може да го оспори.
***
2. Мисля, че съм щастлива! ... Колко ли време ще си мисля така?... До първата мускулна треска с новите ми спортни принадлежности, може би? Свежа спортна мисъл! И свежа, и спортна и мисъл - никой не може да го оспори. Това щастие се "роди" в резултат от решаване  на проблем, възникнал  в пряка връзка с т. 1 и вземането на превантивни мерки срещу гореизложения проблем и под надслов: "Движението е здраве!"
***
3. Мисля, че съм щастлива! ... Колко ли време ще си мисля така?... До обявяването ми в неплатежоспособност към края на месеца, може би? Свежа финансова мисъл! И свежа, и финансова и мисъл - никой не може да го оспори. Това щастие се "роди" покрай решаване  на проблем, възникнал заради т. 2. 
Предвид обстоятелствата за свое оправдание държа да отбележа, че съчетаването на  проблеми по т. 1, т.2 и т. 3  и в контекста на консуматорското общество, магарията ми доби нездрав размер. Еуфорията от щастието на "шопинг терапията" обещаваше дръзко да разреши  всички проблеми, засегнати в т. 1, но в същото време благодарение на нея на бял свят се появиха т.2, а съвсем малко по-късно и т.3. С това решаването на проблема по т.1 бе обречен на провал. Тази нездрава мисъл ме порази, веднага след пълното осъзнаване на размера на финансовите щети по т.2 и диаметрално промени очакваните последици за баланса на здравето. Тук се има предвид, че в състояние на стрес, а такъв се очакваше в края на финансовия отчетен период, организма не функционира достатъчно добре, за да се оправдаят всички действия по т.3 и т.2.   
***

Считам, че пълнотата от мисли и изблици от свежест и щастие ще загуби значително, ако не отбележа, че интернет пространството често се лансира идеята, че мъжете мислят само за едно нещо, а жените за много едновременно. В този ход на мисли считам че, ако бях от "силния пол" вероятно щях да си купя един пакет Английска сол и нямаше да се налага да мисля в толкова много направления. Допускам, че можеше и да не ми се налага да си купувам всичките спортни джаджи, защото всички себеуважаващи се мъже си имат.


_____________________________________
Никой не може да го оспори. :Р

понеделник, 13 октомври 2014 г.

Дали някой ми е обърнал внимание

Днес отново  дадох фира.  Нямам идея как да опиша собственото си разочарование от лично моите  дела, извършени с пълно и ясно съзнание, че са погрешни. Логиката и трезвата мисъл ме напуснаха внезапно, като държа да отбележа, че същото не може да се каже за тежкия емоционален аутизъм,  с който се глася да оправдая деянията си. Дадох фира - неопровержим факт, който въпреки че е непредсказуем, като изригване на вулкан, също като него даде индикация за  опасност от изригване още преди няколко дни. Индикация, която пренебрегнах и в това се крие по-голямата част от идиотията ми, а можеше да подходя и по друг начин. Толкова  филми за върколаци по пълнолуние и ни една оригинална мисъл за превенция да не ме споходи! Вериги?! ... Подземия?! ... Поне да бях си изключила интернета, че резила да не се разпространи като рядка силно заразна инфекция  и да се ограничи на по-скромна територия. Не! И това го прескочих и бясно се пльоснах като  ядосан  мутирал върколак в двора на английската кралица. С дързък апломб влязох в полезрението на цялата социална мрежа. Дали някой ми е обърнал внимание?... Не! Никой! 


 _________________________________________________________

Дали наистина да не пренебрегнем съществуването си? ;)

 



неделя, 12 октомври 2014 г.

Всеки човек оставя диря

Всеки човек оставя диря с действията си.

Вървя към работа в хладното есенно време и ме спохождат разни мисли. Есента мирише на мокро и гнило и е толкова свежа и пъстра, но не го забелязвам. Мисля си за работа  и за едни непринтирани документи. Вече е късно - трябваше да ги извадя  вкъщи, но пък принтера ми оставя следа. Като в книга на А. К .Дойл, Шерлок ще ме хване с такъв принтер. Друга мисъл изблъсква първата. Не, няма защото днес има много скенери, копирни машини и програми за коригиране на текст и изображение. Много ще му е трудно на Шерлок, защото освен наблюдателен химик трябва да е и компютърен специалист. Хаха измъкнах се на път за работа!


Есен е, а в лятната ми душа има много дири и една попада неволно в полезрението ми - уж случайно ...   "Как си?" се питам и даже не знам дали ще ми се даде хабер. Напоследък времето е някак мъгливо и силно заразно с  изгубени носталгични мечти. Октомври е! Жива съм! Надявам се, че ми стига!

събота, 6 септември 2014 г.

Стогодишно велпапе

Беше преди 100 години - затова не помня подробностите, само основното, но  и това стига, нали?
 На работа - представях информация на пълна с хора зала. Телефон!!! Звъни и не спира, а след няколко мига разбирам, че съм забравила да изключа своя и вече всички са наясно с пропуска ми. Ще спре да звъни! Моля се да спре да звъни, но не спира.  Точно в средата на изложението!!! Няма да вдигна - ще вдигна, ами ако е спешно !!! Вероятно е спешно, защото никой не ми звъни в работно време, АКО НЕ Е !!!  Извинявам се и заставам крачка встрани от центъра на залата. Блуждаещи погледи ме следят, а ушите на хората  напрегнато ме слушат.  Любопитството им допълнително ме  изнервя, но вдигам телефона и звуча уверено...  Звуча уверено само за миг... Непознат плътен мъжки глас без заобиколки ми постави ребром въпроса: 
- Къде да карам велпапето? 
- ЪЪЪЪЪЪ ..... Ало? - Какво По дяволите е "велпапе"???!!!! Ама като не мога да питам! Нова серия нечленоразделни звуци. Професионалния ми авторитет си замина при Увереността ми на на далечно пътешествие от което скоро няма да се върнат! В залата вече никой не се прикрива, че ме зяпа и слуша. Нещо повече! Виждам в очите на част от хората  притеснение и готовност да ми помогнат. Вероятно страшни сценарии се разиграват във въображението им, защото иначе не мога да си обясня погледите, но предвид моите опити да говоря и да не говоря едновременно вероятно всичко си е в рамките на нормалното. 
-Алоо, къде да карам велпапето?-Кънти тоя ми ти глас. Глас непознат, но чутовен! /Поне в оня миг/   Натискам с всички сили слушалката към ухото си  и смачквам някакви думи, че имало грешка и затварям. 
Затварям, но звъни отново и пак за велпапето. Казват, че ако сбъркаш веднъж било грешка, а ако повториш грешката било навик ... Аз май имам навик да греша, а да грешиш не е самотно занимание. В този миг разбрах, че Срам е моето име, но освен мен публиката ми също бе наясно с това!
Всъщност исках да разкажа за друг телефонен случай, та да възпея новите технологии в по-съвременния им вариант. Въобще не иде реч за някакъв си прост телефонен разговор, а за  корифея на съвременното общуване - съобщения през Интернет, получени на телефона. С други  думи програма за GSM, с която можеш да говориш и разменяш файлове и съобщения. 
В един най-обикновен работен дъждовен ден. Стоя пред компютъра и нервно тракам по клавишите, защото имам срокове да спазвам, а те накъсяват с невероятна скорост. Всички ги тресе петъчното  настроение и  колеги, и приятели - без мен. Сигурно затова телефона ми често получава по някое друго забавно ваканционно съобщение. Тряс! Непознат номер :
"Видях, че имаш публикация във Фейсбук, но нямах Интернет.Кажи колко са парите и ще ти пратя Вальо." Бум! Грешка на номера беше вмъкнала в деня ми информация, която ме разсея, а заради любопитството ми въпросите плуваха бързо из главата ми, състезавайки се с хиляди сценарии и предположения. Писахме си няколко съобщения и накрая стана ясно, че не съм компютърния техник, за който са ме взели първоначално. Въпреки загубеното време и безкрайното бързане, последвало след този случай мисля, че грешките са полезни и трябва да се случват, защото разчупват ежедневните пътища по които вървим - пътища без изненади. Нямам идея колко разговора съм провела по телефона или колко съобщения съм писала и прочела - много са, но грешките определено ги помня. 
Вън е свеж дъждовен ден, напомня ми за октомври.  


четвъртък, 24 юли 2014 г.

Дворецът на парламента


Преди време се  разходих из Букурещ и най-ярък спомен ми остави Дворецът на парламента.  Обиколката започна с историята за трима туристи, които се отклонили от маршрута и се  загубили - търсили три дни. Иначе се влиза като на летище и всичко е заградено, за да няма изгубени. Дворецът на парламента е многофункционална сграда, в която се съдържат и двете камари на Румънския парламент.  Отворено е за туристи, но снимането на залите е със специален режим.Според книгата на Гинес дворецът е най – голямата цивилна административна сграда в света, най – скъпата и най – тежката административна сграда. Той е конструиран и почти завършен по време на режима на Чаушеско. Николае Чаушеско го кръщава къщата на републиката, но много румънци го наричат къщата на народа. Много красив или поне много пищен отвътре. Отвън е гигантски. Направих опит да го снимам, но само на клип може да се обхване цялата сграда. 
С други думи, ако ходите в тази посока смятам, че е задължително това място да се види.



събота, 12 юли 2014 г.

образУвание


Преди време ми разказаха няколко истории,  с уточнението, че са истински случки. Много от тях вече не помня, но някои от тях не забравих - вероятно, защото ми се видяха доста скандални. Сега ги разказвам в собствен стил, защото за жалост не мога да повторя оригиналните разказвачи.


Всички ученици в страната учат еднакъв учебен план без значение какъв е майчиния им език. Историите се развиват в едно училище с голям брой деца, за които българския език е втори език.
  ***
След като учениците от 1-ви клас са взели буквите и са на преговорен урок учителката пише "О" на дъската и пита:
- Иване, коя буква написах на дъската?
Иван става и отговаря:
- "О",  госпожо. - и сяда.
Госпожата отново пише буква - този път "С" и пита:
- Асане, коя буква написах на дъската?
Асан става, замисля се и отговаря:
- Амен, амен "О" ! 

***
Действието се развива някъде след 5 клас. Учителката пише задачи на дъската, а учениците ги преписват. Към края на часа един от учениците вдига ръка  и учителката му дава думата:
- Госпожо, имате грешка!- и посочва задачите на дъската.
- Къде? - озадачено започва да търси грешката  учителката.
- Там! - посочва една от задачите с Х, У и Z- не се пише със Z, а с Й.
 
***

В един клас учителката се кара на калпазаните, а след това минава към урока:
- Ученици, кой е написал "Аз съм българче"? - после посочва ученик от класа, който спада към калпазаните.
- Не съм аз, госпожо! Наистина не съм аз! - с оправдателен тон подема детето.

. . .
 

сряда, 9 юли 2014 г.

Х, У и Z в едно пространство с мен.

 Нещо объркано


Мисля, следователно съществувам. А, дали мисля? 
Съществувам ли?
...


Заключението: 
Вероятно никога няма да стана богата! Никакви шансове да се задържат пари при мен и да останат трайно.
Причината:
Нямам желание да отнема парите на някой друг, за да са мои. По-точно имам други желания - да дам от моите на тези, които нямат.   


Един объркан пример:
Ясно осъзнавам, че парите са определено количество - примерно 100 и аз имам 20 %  от тях./Тук се изсилх яко!/ Освен мен 20 % има Х; 50 %  - У и 10 % са в Z. Но на Z, Х и У не им стигат и аз съм склонна да им дам от моите 20 %. Затова няма да стана богата, дори да спечеля от тотото. Ако бях склонна да ограбя Х, У и Z и да събера всички пари - тогава щях да съм богата, но нямаше да съм аз.

Считам, че трябва да се извиня на близките и на всички, които обичам, че не мога да им дам повече, а ми се иска. Боже, как ми се иска всичко да е по-лесно,но не мога да съм Х, У или Z. 
В 3D света ми, парите са универсален измерител. И толкова!  Всеки си знае какво си е замервал, за да си купи яхта...  Не мога да ги мисля тези неща, защото не искам да се натоварвам с българските аксиоми. 
На грешната земя разбрах, че важните неща в живота са еднакви на всички езици за всички хора. /Правилните и грешните също./Натъртвам на ХОРА, защото трябва да си човек, за да можеш да разбираш болката и радостите на другите.  
Преди няколко дни в опита си да защитя змиите/към които не питая топли чувства - чисто принципно/ обяснявах на едно дете, че те - животните не са принципно лоши - и змиите също.
Да, не са лоши, не прецакват планетата напълно осъзнато, не убиват за кеф - или греша? Не се сещам за някой друг вид, освен  Homo sapiens, който да ходи на сафари - където и да е...  за да убива за спорта ... да хвърля ядрени отпадъци /които могат да надживеят вида ни/ на дъното на моретата, да убива всичко живо до което се докопа и не щеш ли да "украсява" стените си с трупните останки на т. нар. "препарирани" животни.    Има нещо сбъркано,а ...

Ако приемем, че Х, У и Z са успели да се оперират от човечност и след това са се превърнали в най-страшният хищник на планетата- мога ли да ги разбера?
Не съм като Х, У и Z, които когато гледат бедствия по телевизията, цъкат с език и умело пресмятат дали ще ги заподозрат, че те са ги причинили ... или обмислят как да изкарат още пари от тях.
 Някак си ме радва мисълта, че не са се свързали с извънземни /в случай, че ги има/, защото не се знае какво Х, У и Z биха измислили с цел печалба. На мен ми липсва въображение, но те като нищо ще обявят за продан планетата, пръстта и водата, хората и животните, ако можеха да продават гравитацията и нея щяха да пакетират и продават - е, как защо - печалба...
Те и до Луната няма как да стигнат /няма и какво да правят там/, но я парцелираха ... заради печалба ...и я продават ... с какво право ... Печалба- универсален отговор за всеки въпрос! Мислех си ... има и други планети, може да не ми липсва предприемачиески дух - ще продавам парцели на Марс, ама мой ли е да го продавам!!!
Дали Х, У и Z могат да промиват мозъци?

Causa perduta

 

Оказа се, 
че имам дълъг списък с неща, 
за които продължавам се държа 
без да има смисъл.

събота, 5 юли 2014 г.

Дракон на баланса

- Имам тайна, която сега ще ти разкрия. Само по-тихо, за да не ни чуе някой! От както се помня в мен има сила. Като дете мислех, че всеки я има, но после ми стана ясно, че другите я нямат. Когато пораснах силата се промени - стана ясна, крайна и чиста. Вече не е постоянно с мен, но когато някой засегне принципите ми, тя се събужда като диво и митично същество, надживяло ери и цивилизации. Дракона ме изгаря до кости и ми отнема съществуването, забравя човешките неща и се  вкопчва в истината, толкова отчаяно сякаш живота на цялата планета зависи от това. Всичко се случва на всяка цена. Тогава дори на пътя на справедливостта да стоят приятелства, връзки роднински или любовни, планини  от власт и интереси те ще се превърнат в прах по нозете на чудовището ми. То минава през огън и жар  без да усети болка, защото за него има само една истинска рана - поругаването на истината и справедливостта. 
- Звучиш патетично. Мисля, че не може да се сравняваш с митично чудовище. Не може да има такова нещо в човек! 
- Повярвай ми - не си измислям! Отчаяно се държи моето чудовище, моя справедлив Дракон на баланса, но иначе не би оцелял и за миг. Той минава през всичко и всички без да има последствия, защото за него край  на съществуването му е  липсата на истина и справедливост. Лъжата за него е смъртоносна болест, която само да го доближи и го разболява завинаги - той заспива. Първо се уморява, после задрямва, а накрая остава без сили и заспива. Знаеш ли, че според него така са загинали драконите у другите хора?  Моя дракон знае и се бори до край срещу съня на безразличието. Страх го е да не заспи, като останалите. Сега ми е чудно - загина ли твоя дракон или го приспа завинаги с лъжи?
-  ... 

сряда, 2 юли 2014 г.

Шефът ти

Шефът ти напълно изгубил духа на деловия тон и е решил, че може да ти вика на работното място по служебни и не служебни теми. Сценариите  в отговор на това поведение:
_____________________________________
1. Ти си съгласен с него и не предприемаш нищо, а само мълчаливо и виновно гледаш пода. Просто не си конфликтна личност и не можеш да се караш и да спориш - под достойнството ти е. И защото си малко горделив скриваш случилото се  и не споделяш с никой. Шефът пак ще ти вика в бъдеще.
2. Ти не си съгласен с него, но мълчаливо гледаш пода. После фучиш пред колегите, оплакваш се  гръмко, но продължаваш да не отстояваш себе си в критична ситуация.
3. Ти не си съгласен с него, защитаваш се яростно. Показваш, че си личност, но часове по-късно "личност" се трансформира в неприятното: "безработна личност".
4. Ти не си съгласен с него,  защитаваш се и повече никой не ти крещи. Колегите те питат как си справил, но ти тактично избягваш да им разкриеш, че владееш виртуозно хипноза и си близък роднина на шефа на твоя шеф.
_______________________
Умозаключението за днес: ако шефът /или някой друг/ ти си изтърва нервите върху теб, ако ти не можеш да се защитиш... то тогава  заслужаваш всеки крясък и неправилно поведение без право да се оплакваш. Ако си смениш работата и пак ти се намери  някой кресльо ... Я!  Тук нещо ми е познато ... Кой беше виновен?
Свободата и правата трябва да се отстояват всеки миг и с всяко поемане на дъх, но често забравяме за това и избираме лесни пътища, правим компромиси и сме недоволни от резултата.  И кой ни е крив?

неделя, 29 юни 2014 г.

Излитане: 10,9,8,7,6,5,4,3,2,1

Висока скорост, облаци и усещане, че ще стигнеш до Бог!
Внимание излитаме! 
Минаваме през облаци от памук - много са красиви!
Летим над планините, но колко сами сме тук. Красиво е дори без други самолети ...
От прозореца надничат изумителни гледки и дразнят сетивата - водоеми, килими от пъстри ниви, пътища, обрамчващи хабитата на човека. Градовете, въобще населените места, се различават много според страната. Планините - тук разбрах какво е значението на географията, по -скоро мащаба и обема изпълниха съзнанието ми като релефна карта, но някак по-хубаво. Реките ми приличат на застинали змии, чиито люспи проблясват погалени от слънчевите лъчи. Знам, че има над 200 вида облаци, а аз различавам само три. На това отгоре ми изглеждат някак вкусни. Знам, че са само пара, но ...  
Скоростта е висока, но усещането, че  неподвижно висим във въздуха не ме напуска през цялото време. Всичко си има обяснение - сухо и научно, но извън него остава магията на пътуването. Като всяка магия и тази не винаги е хубава, но със сигурност  вълшебството на пътешествието трогва сърцето на пътешественика и го кара да звъни като тънък лист под дъждовни капки.

сряда, 25 юни 2014 г.

Ами ако ...

Ако се вярва на пресата, то 80 часа годишно всеки от нас чака за нещо.
***
Пълен хаос! Веднага ми става ясно, че крещящо липсват правила. Преувеличавам, разбира се! От кабинета се измъква доволен човек, грабва  набързо - без да се оглежда, багажа си и със светнал поглед се измъква от безбрежното пространство на чакалнята. Резултата  е очевиден - по-нахалният си тръгва със задоволство изписано на лицето. И това, само защото е успял да изпревари 5-10 човека. Последните  гледат нахалника с прикрито съжаление и щипка високомерие под надслова "Над тези неща съм!". Не, не го убиват с "камъните" на недоволсто си, че ги е прередил, а го оставят да си тръгне с усмивка  подмустак. Какво голямо равнодушие!
Кокошката или яйцето - кое е първото? А, кой създаде хаоса -  нахалния или овчедушните? Ситуацията ми напомня на някаква тайнствена конспирация, при която  един го играе дребен тарикат, а другите са в потрес, да не излязат лоши, се натискат с цялата си тежест на пейките в чакалнята. И се почва едно чакане. Чакането в България е демонстрация на  бъговете в народопсихологията ни. 
Ами ако  в този момент това, че са те прередили /или си прередил/ завърши с край! Под край визирам "смърт". Как ли? Ами ако един от овчедушните на опашката, няма да може да влезе в болница на същия ден, защото ще закъснее в резултат от чакането. На следващи ден ще го приеме друг екип и те ще го оперират. Ще се окажат по-добри от планираното и ще го спасят. ... И какво се оказва - нахалника спасява животи! Да, ама не - баланса е нарушен и някой трябва да си плати. Късата клечка вече по право се пада на нахалника, защото той промени баланса ...
Ами ако ти е писано да свършиш само едно нещо в живота си и то е в края на опашката. Пак ли ще бързаш и ще пререждаш?
Ами ако ти можеш да изпревариш някого на опашка, ще го направиш ли?

събота, 21 юни 2014 г.

вишни

Чистим костилките на вишните за сладко. Внимателно пъхаме безопасна игла  в дупчицата от дръжката на вишната и издърпваме костилката на мекия плод. По ръцете ми се стичат кървави капки от сладката течност и падат навсякъде. Аз пуфтя, че съботата ми е запълнена с бране на вишни, касис и малини, че после трябва и на сладко да се правят. Майка ми нищо не казва - толкова нетипично за нея.
- Сигурно има специален уред за вадене на костилки - подхващам аз.
- Сигурно има, вероятно и за семките на малините има- подхилва се майка ми.
-А, на малините семките няма да вадя! - Влизам в тона й. 
Смеем се. Хубаво е да имаш майка!

четвъртък, 19 юни 2014 г.

За дългото време след "И заживели щастливо!"


Винаги съм мислела, че за добър брак / връзка мъжът трябва да обича повече жената. Твърдя това със съзнанието, че винаги единия обича повече и е правилно този някой да е мъжът. Но се оказа, че полюсите на Земята може да се сменят по-лесно, отколкото да се измисли "рецепта" за щастие. Без значение какво и къде се обещава, договаря или подписва се оказва, че решаващите фактори са ежедневието и "малките" камъчета. 
Винаги съм мислела, че има "силен" пол. През различните периоди от живота ми съм прехвърляла "силата" ту на мъжете, ту на жените, но се оказа, че това е фундаментална грешка. Силни няма! Останалите да се спасяват кой както може...
Винаги съм мислела, че ...  Всъщност има ли значение?

неделя, 8 юни 2014 г.

Момата по хавлийка




Гледах едно предаване и първоначално се озадачих от собствената си реакция на потрес. 

Нямаше нищо особено,  предаване като предаване - какво му се впечатлявам толкова? 
Е, да - ама не! Вероятно възмутената ми душа иска светът де е  по-добър ...
Ще конкретизирам случилото се така:
На екрана има двама водещи - прилично облечени задават темите в предаването, усмихват се, говорят културно, спазват добрия тон - всичко е някак приятно. Слушам и гледам с интерес. Обясняват за разни неща за стреса, за лечението и профилактиката на болести  - аз пак слушам с интерес. Правят предаване за едно училище и проблемите му - отново ми се видя интересно. По едно време споменаха, че ще покажат репортаж за  "Масаж - фламбе"  - отстранявал  целулита. Е, тук да споменавам ли, че пак ме заинтригуваха?! Не, нали?! Репортерката им започна с обяснение на това какво предстои да се случи, а после го показаха. Водещата се появи как майка я я родила, упс - това не е точно - имаше си момата и хавлия. Положи тя гола снага, за да се почне процедурата с фламбирането ...  пък на мен ми стана едно грозно и мислите ми взеха едни посоки ... Боже, ако рекат в това предаване да правят демонстрация на епилация /на з*дници и п*едници/ ...  или пък, ако засегнат тема за донорство на органи  - дали ще походят по същия начин. Пък има и по-пиперливи теми, дето ....   Ми може ли някои, на който в договора му за работа е посочено, че ще е водещ /евентуално завършил журналист - нещо, в което вече силно се съмнявам ... / да се показва в ефир по кожа и после да коментира сериозни теми и да си тежи на мястото? И всъщност виждала ли съм някой от сериозните водещи или журналисти в подобно амплоа - не, не съм. Вероятно няма да видя. Вероятно класата на медията, която си лансира новите лица, си личи по това какво ги кара да правят. Стоп! Те не могат да я принудят /визирам водещата/! Следователно си прави процедури в ефир, за  да са безплатни ...  
С този репортаж ме изгубиха за зрител. Реших, че не мога да отделя от своето внимание за нещо, което вече приемам цялостно за евтино и популистко. 


P.S. Не сложих изображение, което е по темата за масажа - всеки, интересуващ се може да "помоли" Google за обща представа.

сряда, 4 юни 2014 г.

/понеделник - сряда/


 Да направим "дисекция" на седмицата до момента /понеделник - сряда/: 
Понеделник:
От 0 ч. до 3.30 в Спешен център - бях придружител.  На сутринта отидох на работа, после на зъболекар, а след това пазарих, пазарих, пазарих, /за да се отърся/  - вероятно вярвам в шопинг терапията ... За разлика от мен заплатата ми не вярва в такива неща и е склонна да ме напусне, заради неблагоразумието ми. Внезапно усетила полъха на изоставянето й и реших да туширам положението, като пред следващия магазин си устроих дебат между съвестта, разума и изнервеното ми Аз под надслов: "Да похарча още пари за някоя глупост или не?". Тук се оказах в патова ситуация, затова се прибрах с такси и заспах.
Вторник:  
Изтървах автобуса за работа и отидох с такси. Тук вече усетих нервност, защото ако се успивам до края на месеца положението крайно ще се смарангяса. Каква великолепна дума - използвам я с ясното съзнание, че не ми е докрай ясно какво е значението й, но за сметка на това звученето отговаря напълно на  отношението. ... Сутринта работих усърдно, а в обедната почивка  ми позвъниха по телефона и ми казаха, че закъснявам и ме засилиха по нови задачи. Омазах се в едно хранилище и срам не срам се прибрах така. Косата ми се оказа мръсна за един ден! Не стига това, ами и съвестта ми ме дебне и при всеки удобен момент ми опява, защото има да ми връща за "терапията"  - с други думи чудесно! Упс! Забравих!!!! Точно в сряда аз съм на ред да нося обяд на нашата група /редуваме се, че ни писна от закуски и бързо хранене/ ... и точно в 22 ч. запретнах ръкави и правих яйчни ролца.
Сряда:
Успах се - фирма такси работи за мен! Днес можеше да ползвам градски транспорт, но "с такси и с чиста коса"  спечели пред "с автобус и с мръсна коса"... Заплатата ми си стяга куфарите и ми праща последно предизвестие, смята че ако продължавам така ще си ходи - с такси. След работа ме запратиха в театъра /служебно - без право на отказ/ заедно с кутиите от обяда, чадъра и дамската  ми чанта - всичко около 10 кг. багаж. Имах свежата идея да оставя всичко в  гардероба, но ме вкараха от един страничен вход - директно в залата. А аз, от несръчност или от нещо друго - не знам, се спънах на пътеката и празните кутии издайнически задрънчаха, а аз изтръпнах, че може да се отвори някоя и да се размирише на манджи. Голям срам - осъзнато развалях целия културен пейзаж! Само да сваля чорапите и да се затупам "Булгар! Булгар!"...  Но по-конфузното беше, че чадъра доста помогна на спъването - та то се получи хем шумно, хем продължително! Той /чадъра/ се вмъква ту между седалките, ту между торбите, като така определено пречеше на попътния ми вятър към отредената ми седалка, която пък се оказа на един от последните редове. Само сумрака ме спаси от пълния безапелационен срам пред пълна зала със зрители, които си нямаха по-добро занимание от зяпането към момента. Обмислям да си купя дъждобран.
На това представление се случи нещо неочаквано - имаше ученици и постановката беше нещо средно между шепот от соц времената, заради културно-масовото мероприятие и възрожденски спектакъл, заради опитите на публиката да участва активно. Ех, не че не ми се е искало някога и аз да се обадя на представление, но на мен само ми се е искало и не ми е стискало да наруша правилата-  пък на тези им се искаше и им стискаше. Та на сцената питат, а публиката отговаря. По някакъв начин ми напомниха на "Риск печели, риск губи", но от сцената прецакаха всичко, защото постоянно се правеха, че не са чули и продължаваха да задават въпроси. Но и "зрителите" не се даваха толкова лесно!  Те отново подсказаха, но ... По едно време се усетиха, че не ги отчитат и смениха рязко тактиката. Това колективното съзнание  - трудно се описва. Вече на въпроса "Кой сега ще вземе Албена?"  пред мен се вдигнаха много ръце. Но уви, пак не ги забелязаха.  Това доведе до леко разочарование ...
След театъра ме беше срам да хвана такси и си чаках рейса заедно с чадъра и 10-те килабагаж. Някъде по това време заплющя проливен дъжд.  Прибрах се "окъпана", въпреки усилията на чадъра да ме спаси от литрите вода, изсипващи се от небосвода.

 ***      

Синоптиците обещаха  лято на 2014 г. да е дъждовно







неделя, 1 юни 2014 г.

Ще опитам "по мъжки"



  *** 

 - Как да ти обясня? Аз имам кола. 
Ама страхотна кола! Много ми харесва - тя е реализираната ми мечта в живота.  Супер, нали? Но има и подробност – освен мен, колата ми могат да ползват и други хора. Когато те се качват в нея, натискат клаксона и се усмихват широко, даже ми махат. Не ти харесва особено, нали? И на мен!!! Иначе колата се води  моя, само дето всеки може да се качва в нея. Когато друг я заеме аз не мога да я ползвам! Разбираш ли ме? Хъм, моя?!
- Това за колата е ОК ... но каква е връзката и с нас? Ти ми направи един куп сцени за нищо?! Сега ме занимаваш с някакви теории за някакви коли ...  –
- Сравнявам съзнанието ти, любовта ти, вниманието ти към мен с лъскав личен автомобил /който харесвам много/. Когато се загледаш  или забележиш друга жена, или се развълнуваш за друга  е все едно друг се е качил в моя хубав автомобил /твоето съзнание/ и натиска  клаксона, маха ми и се хили по завоите на твоите мисли. Така го усещам – разбираш ли ме?
- Разбирам ... с други думи ревнуваш!
- Допускам, че има  хора, които са със съзнание "обществен транспорт". Не могат да са "лични автомобили". Не че не искат, а просто не могат. Затова нямат правото да твърдят, че са лични, защото не могат да са.  
- Това е някак грубо!
- Не, това  е  опит да обясня, че не искам други пътници!


 ***

събота, 24 май 2014 г.

... И полилея ....



По това време съзнанието ми се изпълваше със земни неща -  чай, торта и приятен разговор.
 - Ти ли клатиш пейката?
- Аз мислех, че ти я клатиш!
- О о о ... вратата се клати!
-  ... И полилея ....
-  Земетресение!!!! – в два гласа
Земята продължи рязко да ни подхвърля и чая, и тортата отстъпиха място на забързани мисли, думи, телефонни разговори и суетня.  5,2 по Рихтер – в рамките на  няколко минути,  поставяха ребром въпроса: „Да бягам навън или не?”. Не избягах навън - останах на мястото си. Всъщност до въпросното навън ме деляха  3 - 4 минути бърз ход. При по-голям трус просто щяхме да си останем под огромните циментови плочи на МОЛ-а.  
Обичам сладкото, но мисълта, че мога да остана завинаги в сладкарница .... ме ужасява!