Translate

сряда, 29 юни 2011 г.

въпроси






- Като ги хвърляш така - ще се счупят!
- А хората, като ги захвърлят - те чупят ли се?

четвъртък, 23 юни 2011 г.

Шеол

Тъмнина. Нищо не усещам - болката я няма! Съвсем слабо чувам два гласа - един женски и един мъжки. Не, и двата са женски, но единият е много груб и дълбок. Полагам усилия да различа думите - не мога да разбера какво си казват! ...
Започнах да ги разбирам - тънкият глас попита:
- Това как го разбра?....  Ау,  много интересно, а нещо друго знаеш ли? 
- Ходела да чака по спирките, но никой не идвал. ПРЕДСТАВЯШ ЛИ СИ ?!?!?  Хвани тук. Дръж по-здраво!  Внимателно! ...  След време решила, че го е забравила, че го е преодоляла. Даже  била сигурна. И после  отишла в столицата. Искала да  срещне  отново любовта. То така става  - искам и се срещаш! Ама на! Искала!  ...
- Ама наистина ли го забравила, а? - попита тънкото гласче.
- Как ще го е забравила? Ти слушай, какво станало после! Веднъж Тя  се приготвила и  тръгнала  да се срещне с новата си "любов" и  трябвало да мине през един подлез, за да стигне на мястото за среща. Даже може и да се е помолила - този новия да и е любовта на живота ... Точно  започнала да се спуска  по стълбите и някой и се захилил  отдолу. Такъв голям град, с толкова много улици, подлези, булеварди  ... То, подлез - няма как да избегнеш срещата. Вървяла Тя надолу, а Той нагоре. То голяма среща ще да а било. Тя не е искала да го среща, а  на него му е било все едно ...  Даже май се зарадвал да я  види ... После поговорили малко и се разделили.
- И после какво станало? Ох, дръж по-здраво, че ще го изпусна. Не ми стигат силите - изписка тънкото гласче
- Какво да стане - живота им продължил своя ход. Двамата поели в различни посоки. Разминали се за последен път. И двамата не си признавали грешките. Продължили да живеят, даже понякога им се получавало, като на другите хора, но ... ето ги и двамата тук - заедно в Преизподнята. Ако не бяха толкова упорити, щяха да си живеят добре, но те... То нейния живот ...Жал ме е ....Знаеш ли, СИЛАТА има замисъл за всичко - те не са го разбрали. Ако ТЯ те прати в тунел е едно, но ако срещне две души в подлез - тогава става различно ... едната трябва да поеме вината, а другата душа ще може да живее свободна, но винаги си остават свързани.
-Изглеждат ми много жалки ...Всички ли са такива? - прошепна тънкото гласче.
- Аз съм тук от много дълго време и вече знам, че хората убили любовта в живота си са най-жалки, но такива като тези тук не съм срещала! Знам много истории  - като докоснеш тук телата разбираш какво им се е случило, докато са били живи. Най-ярките им спомени са запазени. Имаме цяла вечност - ще ти разкажа. Тези двамата са готови да продължат напред.
Ти, знаеш още  истории?
...
Гласовете заглъхнаха, а душите бяха погълнати от топла светлина. Пътят към нищото беше пред тях. Ако имаха късмет, в следващия  си живот можеха да се обичат и никой, и нищо нямаше да ги спре.



неделя, 19 юни 2011 г.

Хайде пак!!!

Ако имате възможността да  поддържате приятелски отношения с хора, които се числят "гордо" към вашето минало - как ще си общувяате по празниците? Ще има ли безумни пожелания,  пожелаващи ви цялото щастие на света в комбинация от пожелания за  радостни мигове...? Ще има ли безсмислици, като това - да се стремите да сте точни и прецизни в отношенията си /без да ви е грижа за миналото/ или пък няма да можете да се  адаптирате към новите ви социални роли и ще се наложи да се приобщавате към приятелския кръг, който на всяка цена тряба да избягвме  или поне за срещите наживо.  Последното е задължително във всеки един от случаите!
Дали бихме искали старите любови да разберат как леля от квартала или загрижена колежка /и нейната котка/ се опитват да ви уредят среща със застаряващ ерген? Как в живота ви не се е получило нито веднъж до там, че да сте се оженили/омъжили за някой, защото още нямате амнезия, защото приличате за лудите от филмите и приказките, дето обичат някой безандежно, безкрайно и до гроб?! Ха, сега вече ви хванах - няма как да се получи - бившите ви ще си плюят на петите и ще бягат в неопределена посока ... само ако знаеха, де! Но има и други варианти...

 Как да обясним любовта? - Няма как! Ако трябва да сме точни има и друг /соред мен/  по-важен въпрос - Има ли по-важно нещо от любовта? - аз мисля че има - СЕМЕЙСТВОТО! То трябва да е над всичко! Не е важно да си в перфектни отношения с близките си, само тряба да  ги поставяш пред/до себе си в трудните моменти. Само трябва да занеш, че  следващите поколения са по-важни от теб самия и не трябва да забравяш, че  си тук за да предадш посланията на следващите  и да им даеш  шанс да живеят  в своя динамичен и разкличен свят. Тогава можеш всичко - абсолютно всичко! Тогава няма да ти пука за социалните роли, за нескопосаните опити на близки и далечни да ти организират живаота по техен  образец и приумица...

Можеш ли да погълнеш Слънцето за някой, който не подозира, че те има? 

четвъртък, 16 юни 2011 г.

Следобед по тайландски

Скоро се рових в интернет, за да събера информация за режисьор от Тайланд. Какво открих ...

Apichatpong Weerasethakul "Joe"  Апитчатпон Вирасетакун "Джо" 
 อภิชาติพงศ์ วีระเศรษฐกุล


Име: Apichatpong Weerasethakul "Joe" // Апитчатпон Вирасетакун "Джо"
Роден: 16-ти юли, 1970, в Банкок, Тайланд
Образование: бакалавърска степен по архитектура - 1994 година / висше образование в Института по изкуство в Чикаго - 1997 година


Двамата му родители са лекари и са работили в болница в Khon Kaen.
Апитчатпон Вирасетакун е работил, като архитект и мултимедиен артист, преди да стане режисьор.
Първият си късометражен филм "Bullet" снима през 1993 г.
Първият му игрален филм "Неопознат полудневен обект" / Dokfa nai meuman (2000)/ е калейдоскоп от документални и измислени истории - в духа на сюрреалистите.
През 1999 г. той основава собствена продуцентска компания "Kick the Machine", предоставяне на подкрепа на независими режисьори експериментална работа в киното.
Предпочита да работи с непрофесионални актьори.
Член на журито на филмовия фестивал в Кан през 2008 година.

Сайт:
http://www.kickthemachine.com/

Филмография:


1.
Чичо Буумне си спомня своите няколко живота / Uncle Boonmee Who Can Recall His Past Lives (2010)
2. Призраците на Набуа / Phantoms of Nabua (2009)
3. Човешки истории /Stories on Human Rights (2008)
4. Положението на нашия свят / O Estado do Mundo (2007)
5. Синдроми и столетия / Sang sattawat (2006)
6. Призражите на Азия /Ghost of Asia (2005)
7. Земни желания / Worldly Desires (2005)
8. Тропическа треска / Sud pralad (2004)
9. Приключенията на Айрон Пусси / Hua jai tor ra nong (2003)
10. Благословенно Ваш / Sud sanaeha (2002)
11. Мистириозен обект следобед/ Dokfa nai meuman (2000)
12.  (1994)
13. Куршум /Bullet (1993)

Награди:

  • "Чичо Буунме си спомня своите няколко живота " - носител на наградата "Златна палма" от фестивала в Кан 2010 година.
  • "Тропическа треска" - получава приза на жуито на фестивала в Кан през 2004 година.
  • "Благословенно Ваш" - получава наградата в програмата "Особен поглед" на фестивала в Кан през 2002 година.
  • "Синдром и столетия" е представен на 63-тия кинофестивал във Венеция.
10 любими филма на Апитчатпон Вирасетакун

петък, 10 юни 2011 г.

*Swiss* // Швецария - Китай

"Китайски археолози, са озадачени от своя находка. В гробница строена преди 400 г., за която са предполага, че не е била разпечатвана, се натъкнали на любопитна  вещ - пръстен. След внимателно почистване, се оказало че освен това пръстенът е и часовник - швейцарски. Стрелките са спрели на 10.06ч., а  вътре е гравиран надпис *Swiss*.
Археологическите разкопки са преустановени до изясняване на случая.
В археологията някои находки са толкова куриозни, че официалната нука ги игнорира. "
Този кип и този текст ми попаднаха случайно. 
Реших да го публикувам, защото:
1. Страшно ми харесва Китай - тресе ме диво любопитство към тази страна ...
2. Швейцария - също ми беше мания, но преди някоко години ...
т.е. и двете страни по случая /по редица стечения на обстоятелствата/ са ми слабост :)
3. Кефи ме абсурданта възможност да изтъкна нещо видимо и от космоса, което свързва тези две страни, а именно Алпо-Хималайската палнинска система. Не се бяхте сетили, нали :)
4. За находката - аз направо си познах пръстенчето! Искам си го обратно! 
По този въпрос - толкова! 
Петък е. Хубав ден!

сряда, 8 юни 2011 г.

9.06. - Международен ден на приятелството!




Поздравявам ви, мои приятели!  
Изкрещявам на целия свят, че ви обичам! 


 Ако има хора, които човек допуска до себе си  и изживява живота си с някой извън семейството - това са приятелите. Моите си ги обичам много - това си е най-естествено то нещо на света. Приятелите са хората, с които си имал общи тревоги, проблеми, заедно сте пораснали, заедно сте падали, ставали печелили и губили от Живота. Пак те са хората, които са те подкрепяли - когато си бил предаван и пак те са хората, които са те предавали - и си разбирал,че има истински  и други приятели. Безценни уроци, които не можеш да усвоиш в Академия Живот, ако нямаш приятели.  ... И понеже точно днес е денят на ПРИЯТЕЛИТЕ  поздравявам всички, които са ми приятели и всички, които обичат и ценят приятелството. Ние сме социални същества, приятели -

Вие сте  The first, The best, The най- най- най!!! 

 Ето и един прекрасен и лиричен начин по който се описва истинското приятелство:


Приятелите винаги остават

Димитър Ценов

Приятелите със черти познати
не носят на ревера си емблема.
Откриваме ги само по душата,
опора щом ни дават без да вземат.

За себе си мълчат, но ни изслушват,
разделят наш'те грижи, свойте ризи.
Приятелството не е бар задушен,
във който хора влизат и излизат.

Приятелите ни без думи казват
и всички провинения прощават.
Отиват си любови и омрази,
приятелите винаги остават.

Те не ценят по титли и услуги,
а внасят ред в душите ни човешки.
Останалите са в графа „и други”
като допуснати печатни грешки.




Поздрави и целувки!!!

вторник, 7 юни 2011 г.

Или ... // Старнен изход

Искам да погълна лейкопласт, лепило, тиксо и всякакви такива, за да може онези мазохистични същества, които ми устройват самоубйствени атентати  в душевен план да се заемат с нещо полезно! А именно - да престанат да взривяват душевния ми мир  с натрапчиви и откачени настроения и да залепят всичко разрушено, за да мога да продължа напред без да изпадам в тези умопомрачения, за да нямам нужда от душевен ехсхибиционизъм, като този, за да  не ми се налага да рева по спирки и по други обществени места и хората да ме гледат, за да ..... 

Ще спра - и ще потърся тиксо ....

- Знам че взех правилно решение, знам че трябва да го следвам. Други пътища няма, но ми е зверски трудно! Страшна лигла съм!
- Явно! 
- А какво да се прави, когато имаш два пътя пред себе си  и не можеш да следваш нито единия? Къде отиваш - оставаш на кръстопътя и чакаш? Това ли е изхода - чакане да ти свърши времето, отредено да си жив? Ха - ха - ха! Жив ли си тогава? 
- Вероятно ДА, защото се мъчиш, а болката е сигурен индикатор че си жив.
- Майната му!
 

четвъртък, 2 юни 2011 г.

Партиотично

Хората се хранят непрекъснато. Ядът във време на война, във мирно време, ядът когато са гладни и когато не са, когато излизат на среща, когато са тъжни, когато нямат какво да правят, когато имат какво да правят, но нямат желание да го свършат, ядът когато им харесва и когато не им харесва, ядът обредни и религиозни храни, храни с определено значение и символика, ядът традиционна кухня, екзотична кухня, бързи храни, сурови храни,  ядът сутрин, вечер, на обяд, през нощта и въобще по всяко време  и всичко... и  ...
В България има точно един ден в годината - 2 юни, когато във времето за хранене - точно 12 по обед /напълно планирано/, в нашата страна, се чува плача на сирените. Точно в този ден, точно по обед се почита паметта  на героите ни! Усещането  е изключително! Звукът чупи маската на ежедневните грижи. За три минути ВСИЧКИ - без да сме в храм, изпълняваме ритуал. В деня за всенародна почит към паметта на загиналите за свободата и независимостта на България, ние се срещаме с време, когато е можело да се усети мириса на кръвта и барута, плача на бягащите, виковете на отиващите си завинаги, ритъма на войските, лекия полъх на свободата, глада и нищетата. Във времена  без държава,  тези хора със силен корен и свободен дух са отстоявали себе си и родината си. Там! Точно ТАМ - на тази земя, върху която стъпваме вески ден,  точно под това небе - тяхното небе и моето небе - в тези три минути ние се срещаме - ставаме едно. 
 Днес, точно по обяд, за три минути нашата нация НАХРАНИ душите си и дано да са сити  до следващия 2 юни точно в 12 часа.

сряда, 1 юни 2011 г.

За децата!

За  деня на децата - една изключително приятна реклама! Лично аз я харесвам много! Чак ми идва да се дегизирам  и аз :) пък и темата е свързана с любимите ми "Междузвездни войни" - ех! :)

 

За същия ден - за порасналите деца :)

В заключение пожелавам на всички деца да бъдат много щастливи! Покрай тях и ние! :)