Translate

неделя, 1 юни 2014 г.

Ще опитам "по мъжки"



  *** 

 - Как да ти обясня? Аз имам кола. 
Ама страхотна кола! Много ми харесва - тя е реализираната ми мечта в живота.  Супер, нали? Но има и подробност – освен мен, колата ми могат да ползват и други хора. Когато те се качват в нея, натискат клаксона и се усмихват широко, даже ми махат. Не ти харесва особено, нали? И на мен!!! Иначе колата се води  моя, само дето всеки може да се качва в нея. Когато друг я заеме аз не мога да я ползвам! Разбираш ли ме? Хъм, моя?!
- Това за колата е ОК ... но каква е връзката и с нас? Ти ми направи един куп сцени за нищо?! Сега ме занимаваш с някакви теории за някакви коли ...  –
- Сравнявам съзнанието ти, любовта ти, вниманието ти към мен с лъскав личен автомобил /който харесвам много/. Когато се загледаш  или забележиш друга жена, или се развълнуваш за друга  е все едно друг се е качил в моя хубав автомобил /твоето съзнание/ и натиска  клаксона, маха ми и се хили по завоите на твоите мисли. Така го усещам – разбираш ли ме?
- Разбирам ... с други думи ревнуваш!
- Допускам, че има  хора, които са със съзнание "обществен транспорт". Не могат да са "лични автомобили". Не че не искат, а просто не могат. Затова нямат правото да твърдят, че са лични, защото не могат да са.  
- Това е някак грубо!
- Не, това  е  опит да обясня, че не искам други пътници!


 ***

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.