Ами ако ...

Ако се вярва на пресата, то 80 часа годишно всеки от нас чака за нещо.

***

Пълен хаос! Веднага ми става ясно, че крещящо липсват правила. Преувеличавам, разбира се! От кабинета се измъква доволен човек, грабва  набързо - без да се оглежда, багажа си и със светнал поглед се измъква от безбрежното пространство на чакалнята. Резултата  е очевиден - по-нахалният си тръгва със задоволство изписано на лицето. И това, само защото е успял да изпревари 5-10 човека. Последните  гледат нахалника с прикрито съжаление и щипка високомерие под надслова "Над тези неща съм!". Не, не го убиват с "камъните" на недоволсто си, че ги е прередил, а го оставят да си тръгне с усмивка  подмустак. Какво голямо равнодушие!

Кокошката или яйцето - кое е първото? А, кой създаде хаоса -  нахалния или овчедушните? Ситуацията ми напомня на някаква тайнствена конспирация, при която  един го играе дребен тарикат, а другите са в потрес, да не излязат лоши, се натискат с цялата си тежест на пейките в чакалнята. И се почва едно чакане. Чакането в България е демонстрация на  бъговете в народопсихологията ни. 

Ами ако  в този момент това, че са те прередили /или си прередил/ завърши с край! Под край визирам "смърт". Как ли? Ами ако един от овчедушните на опашката, няма да може да влезе в болница на същия ден, защото ще закъснее в резултат от чакането. На следващи ден ще го приеме друг екип и те ще го оперират. Ще се окажат по-добри от планираното и ще го спасят. ... И какво се оказва - нахалника спасява животи! Да, ама не - баланса е нарушен и някой трябва да си плати. Късата клечка вече по право се пада на нахалника, защото той промени баланса ...

Ами ако ти е писано да свършиш само едно нещо в живота си и то е в края на опашката. Пак ли ще бързаш и ще пререждаш?

Ами ако ти можеш да изпревариш някого на опашка, ще го направиш ли?