... И полилея ....

По това време съзнанието ми се изпълваше със земни неща -  чай, торта и приятен разговор.

 - Ти ли клатиш пейката?

- Аз мислех, че ти я клатиш!

- О о о ... вратата се клати!

-  ... И полилея ....

-  Земетресение!!!! – в два гласа

Земята продължи рязко да ни подхвърля и чая, и тортата отстъпиха място на забързани мисли, думи, телефонни разговори и суетня.  5,2 по Рихтер – в рамките на  няколко минути,  поставяха ребром въпроса: „Да бягам навън или не?”. Не избягах навън - останах на мястото си. Всъщност до въпросното навън ме деляха  3 - 4 минути бърз ход. При по-голям трус просто щяхме да си останем под огромните циментови плочи на МОЛ-а.  
Обичам сладкото, но мисълта, че мога да остана завинаги в сладкарница .... ме ужасява!