Чистим костилките на вишните за сладко. Внимателно пъхаме безопасна игла в дупчицата от дръжката на вишната и издърпваме костилката на мекия плод. По ръцете ми се стичат кървави капки от сладката течност и падат навсякъде. Аз пуфтя, че съботата ми е запълнена с бране на вишни, касис и малини, че после трябва и на сладко да се правят. Майка ми нищо не казва - толкова нетипично за нея.
- Сигурно има специален уред за вадене на костилки - подхващам аз.
- Сигурно има, вероятно и за семките на малините има- подхилва се майка ми.
-А, на малините семките няма да вадя! - Влизам в тона й.
Смеем се. Хубаво е да имаш майка!
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.