Облог

Беше ветровит и странен ден. От сутринта усещаше тягостно чувство без да има конкретна причина. Той рядко сънуваше кошмари, а последните няколко дни му се случваше често. Канеше се да се срещне с дядо си - искаше да поговорят, а го отлагаше твърде много пъти.  Завари стареца  в добро настроение в стаята му.  Без да увърта направо попита:

- Коя е най-впечатляващата жена, която си срещал?

- Хубав въпрос! - дядото остави настрана вестника и се усмихна, като тинейджър - Баба ти! Защо питаш? То беше преди много години. Аз бях млад. Ама, много хубав бях. Всичките жени ме заглеждаха. Не е като сега. Един изправен, хубав, силен. Косата ми беше черна. Виждах, краката ми бяха пъргави и нищо не ме болеше ... Ех, хубаво време беше! - старецът отново се подсмихна и се отнесе от спомена.

- Дядо, ти си бил голям красавец на младини, но разкажи ми за  жената ...

- Каква жена? - попита и очите му се усмихнаха  лукаво под белите вежди - Ти защо питаш? Да не си харесал някоя? А?

- Ех, дядо, не е това! Ще ми разкажеш ли?  Баба каза, че цял живот си бил обсебен от друга. Казах й, че не е вярно! Питам, за да ми кажеш, че не е истина. - сега беше ред на внука да се подсмихне под мустак, а дядо му да изпита неудобство.

Двамата мъже си приличаха много, въпреки възрастта. Единия бе понесъл с достойнство отпечатъка от изминалите години, а другия носеше с младежка свежест красотата предавана от поколения в рода. И двамата не бяха високи. Имаха правилни черти, гъсти коси и бляскави и тъмни погледи в леко тъжните очи.  Старецът се напрегна и се загледа в нищото. Той дълго мълча така.   После играчи с тих и сериозен глас:

- Ти вече си голям. Щом баба ти е казала - трябвало е да и повярваш. За 50 години ме познаваше - повече отколкото ми се иска. ... Добре, ще ти разкажа, но после да забравим за този разговор. Съгласен ли си? - момчето кимна  и стареца започна  плахо да разказва.

-  Като млад и работех, като сервитьор в един ресторант. Винаги съм работил с мерак работите си.Около година изкарах там. ....Да можеше да ме видиш! Носех по четири чинии в едната си ръка, представяш ли си! Беше трудно, когато беше пълно с хора- все на крак трябваше да си, да следиш клиентите, да тичаш до кухнята, до долния етаж на ресторанта и после пак до горе ... ех, неблагодарна работа. Гладни години бяха, а и човек трябва да си пази хляба и да работи добре. Не се щадях - не мислех за старостта и болките, като сега. Пари ми трябваха, големият оборот беше много пари и аз бързах.  Колкото повече - толкова по-хубаво!
Внукът се загледа в стареца. Докато говореше излъчваше някакво особено топло спокойствие. Хладното утро, особеното предчувствие и очите на дядо му го караха да се чувства неспокоен.
- Беше около година преди да срещна баба ти. Май месец беше много натоварен. В малката зала на ресторанта имаше бал. Повечето младежи само танцуваха и пиеха. В  края на една от  масите имаше  жена! Всеки път като влезех в залата и виждах само нея. Присъствието и го усещах навсякъде, а когато излезех - нещо ме влечеше пак към нея. Нея не я помня, но това чувство - не можах да го забравя за толкова много години. Онази вечер сервирах и отсервирах, не си казахме нищо - само се гледахме. Глупав ще да съм бил!- подсмихна се стареца.

- Никога не съм мислел, че може да си харесвал друга, а не баба!!! Като започна с бала - веднага реших, че се шегуваш - подсмихна се младежът.- После какво стана?

-  В края на вечерта, когато оправяхме до сметката възникна проблем на една от масите.  Едни момчета спореха за сметката. Вече бяха пияни и не щяха да плащат! Карах се с двама едри бабаити, после дойдоха още четирима. Всички бяхме набутани в сервизното помещение. Беше много тясно  или заради лютия скандал мен може да ме е било страх. Тези бяха  пили и изобщо не се държаха добре! Да ги вземат дяволите! Сметката не им излизаше с над 100 лева. Нали са възрастни - трябваше поне  да могат да смятат! ...  От натоварените вечери се изкарваха големи бакшиши, но в този ден самата сметка не излизаше, а какво оставаше за допълнителни пари.  - Дядото спря и извади цигара, драсна клечка кибрит и с трепереща ръка я поднесе към тютюна. Дръпна силно от цигарата и издиша през носа. После се усмихна и продължи да разказва. -Ей, помня си всичко, сякаш е било вчера ....Склероза съм имал! Ух, да им се не види!
По едно време, ония момчета бая ме бяха притиснали в ъгъла.  После  платиха. Те се чувстваха измамени - аз също. От  сервизното излязохме с уредени сметки. Те тръгнаха към изхода на сградата - май щяха да ходят в друго заведение, а аз седнах  в коридора да изпуша една цигара. От тъмният коридор се виждаше много ясно онази жена! Тя си приказваше с другите на масата, но и тя поглеждаше тайно към мен. Очите.... очите и виждаха в душата ми, а моите в нейната. ... И аз я гледах тайно, защото няколко колеги, след скандала, ме намериха и седнаха при мен. После се обърнах  - младежите със сметката -  уж бяха тръгнали, а стояха срещу мен - цялата група. Един от тях започна да ме заплашва и да се държи грубо и да провокира останалите да ме бият и да си отмъщават ... Тогава Тя трябва да ги е чула, защото  излезе в коридора при нас. Ей, накара ги да си тръгнат! - Дядото запали втора цигара и се загледа в хоризонта. Сякаш се отнесе, но после се усмихна и с нисък глас продължи. - Виж, тази жена ... не помня да е била хубава. Имаше много по-хубави и по-млади, но ... но  имаше нещо ... като я погледнех и не можех да откъсна поглед от нея. Тя се изправи и ме защити.  ...  Онези не щяха да слушат, а най-наглия се изпери и и каза, че не и е работа да се бърка в мъжки работи. Тогава тя се завъртя към мен  и хвана  лицето ми с две ръце. Целуна ме - наистина не очаквах! В онези години не беше като сега при вас! - дядото пак се захили, като хлапак - После се завъртя и им каза, че вече е нейна работа и няма да им даде да правят глупости в нейно присъствие. Те си тръгнаха, а тя ме погледна и ми поиска лист и химикал. Не можех нищо да кажа - само я гледах. Дадох и тефтера за поръчките. Тя си написа нещо, а после се обърна и си тръгна. Беше написала телефонен номер.

- Дядо, а ти обади ли и се? Тя те е поканила на среща. - изкиска се младежът. Точно сега можеше да мисли само за историята на дядо си.

- Не. Не ме е канила - и аз так се заблудих. Тя изчезна! Когато и се обадих е оказа, че телефона е на баба ти - тогава се запознахме. Обадих и се няколко пъти ...  после -  знаеш.

- И това ли е всичко? Не я ли намери, нали още я помниш! Как си я забравил тогава, а сега я помниш? Те приятелки ли са с баба?

- Не, не се познават с баба ти.  Това е! Повече не съм я виждал. Сигурно Тя отдавна има деца и внуци. Дано да е била щастлива. Мислех, че ще я забравя, не знам защо я помня. Сещах се за нея през годините.

- Баба знае ....

- Какво ти  е казвала? - сухо попита дядото.

- Когато сте се срещнали ти си и казал за онази жена. Дядо, ти въобще обичал ли си баба? Вие сте изживели живота си заедно, имахте деца и внуци? Как може да пренебрегнеш това и да се връщаш към един малък незначителен миг от миналото? Не те разбирам?  ...

- Ти попита, а сега си недоволен! На човек му е съдено да обича истински само веднъж, дори да е за миг. Аз го разбрах късно. Всеки има сърце и може да го даде само на един човек, пък ако ще и той  да го захвърли. Моето сърце го открадна онази жена. Много исках да го дам на баба ти. С годините се научих да я обичам с главата си, а не със сърцето. Аз и дадох живота си, а тя ми даде своя. Никога не съм я лъгал. Старах се да компенсирам, това, което не можах да и дам. -Последните думи   дядото прошепна треперещ глас, а после въздъхна уморено.
Тишината увисна между двамата.

- Уморен и сам съм. После ще говорим пак. Тръгвай! - този път гласът на стареца бе твърд.

Младият човек погледна озадачено влажните очи на дядо си, но се подчини. Разговорът се му се струваше странен, нереален и невъзможен. Баба му и дядо му бяха на път да го побъркат!  Така става като се вързваш на щуротиите на  стари хора! Излезе от стаята и тогава го чу съвсем слабо -  сподавените ридания на човека, с чието име бе кръстен. Човек, който мислеше, че познава, а днес откри обратното. Спря до вратата силно изненадан. Вече знаеше, че е направил нещо много грешно. Баба му му беше доверила тайната си преди да умре, а той я бе предал. Беше му разказала и за някакъв странен облог със Съдбата. Явно дядо му нищо не знаеше за това. Просто не и беше повярвал, дори беше сигурен, че това са някакви дивотии. ... Винаги са се обичали- това мислеше преди. Дядо му и баба му бях образец за любов, запазена през годините, а това какво беше!? Сега изведнъж разбра, че може и да е сбъркал. Бум - чу се оглушителен трясък, който го извади от вцепенението. Стените за миг понесоха вибрацията на звука от стаята. За секунда момчето беше вътре. Никога не беше виждал дядо си да плаче. Шок! Не е възможно!
-ТОВА КАКВО БЕШЕ??? - Кошмар и най-важното не можеше да е истина! Не може да е истина ... 

Малко преди да почине баба му му бе разказала една странна история. Преди да срещне дядо му била много болна. Мразела съдбата си и целия свят, заради болестта си, заради неизживяната си младост, заради липсата на надежда, заради толкова много неща ... Искала да живее, но тялото и бавно и болезнено я изоставяло. Една вечер сънувала някаква странна жена с крила. Светещата жена и предложила да и върне живота, ако за една вечер успее да омагьоса някой и той да се влюби в нея. Баба щяла да оздравее, но нямала право да споделя това с никой. Така казала, оная с крилата. Болната се съгласила и тогава Съдбата я пратила там, на един от майските балове, сред блясъка на светлини и еуфория, но в чуждо тяло...
Всички я чакали да умре, но тя посрещнала синевата  здрава, защото в нея се излял копнежа на бъдещия и мъж. Тя живяла дълги години без да има правото да каже какво се е случило.

Съдбата се усмихна тъжно от прозореца. Беше се схванала от стоене, но чакането си заслужаваше! Преди години се обзаложила и с един нахален младеж, че ще срещне любовта - само за миг... Той твърдо мислеше, че знае всичко, че може всичко, но ... Съдбата знаеше, че като се меси, явно бе нарушила правилата, но и беше много скучно ... Днес бе спечелила облога! От дълго време беше тук. Чу целия разговор и сега се канеше да помогне на младежа да разбере дядо си ... и баба си ...  Щеше да му направи изненада в собствен стил. Обърна се- плясъка от криле подсказа, че си е тръгнала, а тънката й усмивка подсказваше, че ще се върне.