Translate

петък, 24 декември 2010 г.

По Коледа стават чудеса. Тази година по Коледа падна мъгла!

снимка - интернет



 Два факта в едно време и пространство.

 Така е. Само ден преди Коледа  с много и пълни торби чаках на една оживена (по принцип) спирка. Манията на предколедното пазаруване не ме беше подминала, въпреки световните кризи  и лоши показатели на икономиката ни. Живото доказателство за това бяха, врязалите се в ръцете ми  малки и големи торби, пълни с всякакви вкусотии и ненужни неща. На душата, обаче никак не ми беше празнично. Украсите напомняха отвсякъде, че наближава светъл празник, че трябва да сме по-добри ... В същото време в главата ми се  удряха, като чукове въпроси, като колко пари ще има за Коледа, какво да купя за подаръци, как да  избера нито много скъпи, нито много евтини неща, ами  ако после парите не ми стигнат до следващата заплата, ако не успея да намисля точния брой ястия  за Коледа - ще трябва пака да се пазари, дали ще има пари тази година за нови ботуши? Иска ми се да има! Пуф, и мъгла има, а аз трябва да стоя до тази спирка още около 20 минути. Тогава  ще дойдат да ме вземат с кола и няма да ми се налага да мъкна тези дисаги! Ау, за малко да забравя да купя опъковачна хартия и картички! Да им се невидидя  и на традициите с подаръците! Хубаво беше да украсим и елха - нали тя се украсява, като символ на непреходните човешки ценности ... Вътрешният ми глас се изсмя! Абе, какви ценности - то всичко май изби на пазарлък. Традицията се запрати някъде  и остана само празната и лъскава опаковка.
 Аз стоях в мъглата и  чаках, чаках, .... Слънцето беше започнало да се скрива, а  тъмнината подсили ефекта от мъглата. Вече беше сигурно, че за да ме видят отдалече  ми трябва не червена шапка, а сигнална лампа. Да му се невиди!  Мъглата изглежда много приятна, но като се застоиш малко по- дълго време  започва  да те обгръща хлад и да пие от топлината ти, затова не ми харесва да стърча вън в такова време! 
Досадно, скучно, уморено  и мъгливо с една дума СИВО -  отвън и отвътре. Кръстовището мигаше ритмично и организирано  ту в жълто и зелено, ту в червено. Колите щъкаха забързани нанякъде, а аз стоях и чаках окъпана в шума от двигателите и клаксоните.  Тогава чух пулс. А, може и да ми се е сторило, не - чух го! Един нетипичен за булевардите и задръстванията  шум. Пулса приближи. Логично беше, че не виждах какво го зараждаше - мъглата беше обгърнала всичко и всички. Пулса дойде по-близо -  това беше тропане в един такт. После се чу песен. Ха, коледари! Не мога да повярвам! Посред града!!!!  Ха, ха  такова чудо не ми се беше случвало!!! Тогава заклокочи и гайда.  Ох, защо не мога да ги  видя ?!  Тази мъгла - точно сега ли ... ?!?  Звука приближава- значи имам шанс!! ...  И за съжаление ги видях! ....  Да живее мъглата! Коледарската група се състоеше изцяло от роми. Всичко беше супер, освен едно - те изглеждаха  с толкова изтерзани лица, толкова страшно измъчени, че жал да те хване.  ... от кой ли дом бяха тези деца?! ...  Когато попадна в ситуация, като тази, не съм сигурна как да реагирам. Стана  ми мъчно. Преоблечени с кипри  носии в бяло зелено кафяво и червено  те влизаха в магазините наоколо и пееха на собствениците, а после влизаха в други и пак пееха, пожелаваха и тропаха заедно в ритъма на Коледа. 
Гайдата заклокочи с игривия си глас и заедно с пулса на  коледарския танц  изгониха студа и мрачните мисли. Стана ми коледно само за миг - вече нямаше значение кой е коледар и кой не.Торбите вече не ми тежаха.Мъглата повече не ми изпиваше топлината. Един спомен за това, защо изобщо празнуваме Коледа и кои сме! Само за миг тези циганчета успяха да направят нещо, което многото мигащи лампи, коледни песни, безброй реклами и кичозни  празнични украси не можаха да направят за цял месец - събудиха Коледата в мен!
Светли празници на всички събудили се!

1 коментар:

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.