Translate

събота, 23 октомври 2010 г.

ПО-БЪРЗО!!


или 


Kак прелетях над половин България!
В  един слънчев ден  ме стегна главата, ама ме стегна!
Писна ми, ама много! Тогава ми се обадиха и ме поканиха в Шумен - на кръщене. Е, съгласих се веднага! По-точно чух как се съгласявам, заедно с всички останали. Обещанието си е обещание ... и така, предстоеше ми пътуване - дълго пътуване!

Понеже съм си умница взех, че отидох на старо загорската гара и си купих билет отиване и връщане /Стара Загора - Шумен/ - за да ползвам намалението, нали парите никога не стигат и трябва да сме пестеливи. Служителите на гарата ми обясниха, че при този маршрут ще трябва да направя връзка на гарата в Горна Оряховица, където трябва и да си доплатя за запазено място за експреса до Варна. Хъм, колко му е!

На следващата сутрин, точно в 7 часа бях щастливо настанена в едно не много симпатично купе на бързия влак с още три жени, които приятно си бъбреха. Аз си извадих книга и се зачетох. Пуф - паф и минахме Змейово, откъдето ни обгазяваха с години -  и нямаше трупове. Продължихме пуф- паф  - Ягода, Тулово, Дъбово -  хората бързаха и мъкнеха тежки куфари, чанти или безформени пакети и сменяха влакове. И ние бързахме, затова  пуф - паф - Радунци, Борущица, Кръстец. Е минахме най-високата точка от линията. Пуф -  паф Плачковци и Трявна  - трите баби слязоха задъхани от вълнение и се впуснха ентусиазирано в разглеждане на забележителности. На тяхно място в купето се вмъкнаха баба и момченце, пътуващи за Варна. "Ще пътуваме заедно" си помислих аз.  Наложи се да спра с четенето и да се захвана с обсъждане на детски филми, героите от анимациите, да бръмча с количките на детето, нали така се сприятеляваме!А и разговорите с мастити специалисти по дадена тема винаги носят удоволствие, само дето не винаги помнех детските филмчета в такива детайли, каквито разговора изискваше! Та затова спирахме, за да ми разяснят пропуските. Момченцето се оказа много забавно - така се забавлявахме, че не усетихме как  минахме Царева ливада,  Дряново, Дебелец, Велико Търново и най-после стигнахме Горна Оряховица!

Сегаааа,  .... тук трябваше нещо да правя?!? Аха, да си доплатя на гишето в гарата за експреса и да се метна на влака до Шумен. След няколко часа път трябваше да съм в компанията на приятелите ми и да си бъбрим сладко за малки бебета, кризи, водолази и за всичко което ни хрумне. Ако исках това да се случи, както бе планирано -трябваше да бързам! Скочих от пътническия влак и се забързах към гарата. Само с  един поглед открих гишето, което ми трябваше и се наредих на малката опашка.Трябваше да положа усилия за да не изгледам заминаващия  влак от гарата. Знае ли ги човек, колко време  са предвидили за смяна и престой на влаковете на перона?!? А?! Книгата  ми? Дали я прибрах? Ох, да -  прибрала съм я! В чантата е. Още 1 човек и съм аз. Ако тази от гишето продължав да обяснява едно и също нещо  по 20 пъти на 1 човек  -  определено ще изпусна влака!  .... и другото гише не работи ....  Ей! Дойде ми реда, а влака ми май се кани да тръгва, ох! Бързо! Да!Успях! Със засилка и право във влака! Даже успях да вляза в точния вагон! Сега само мястото трябва да си намеря и  да си довърша книгата. Е, валка тръгна - за малко да го изпусна! Няма много празни седалки, а и е доста топло-  или само  така ми се струва, заради  бъразнето. Ако бабата и внучето (от предния влак) бяха във втори вагон щяхме да си продължим разговора, но те казаха, че са в пети. Дали да не ида до пети? Уф, пак започнах с глупостите! Само да си намеря мястото. Ами как да го намеря,  като някаква жена е седнала на НЕГО -  на моето място!?!?! Уф! Влака е пълен с хора и всички от вагона са в едно общо пространство. Как да се разправяме за местата, колко неудобно! Жената се притесни и ми показа билета си - същия вагон и място! Егати късмета! Точно моя билет да сбъркат! От цял влак аз ли?От много влакове -аз ли? Реших да изчакам контролата права до МОЕТО място. Да, ама никой не стои прав в експрес, всички имат места и са седнали. Определено пътниците ме зяпаха и разглеждаха /тайно и явно/ от главата до петите и обратно, затова, когато едно момиче ме побутна и ми  предложи да седна на празното място, седанх без да мисля много. Сега поне не стърчах над другите, а и да се разминаваш с хората в тясното пространство между седалките не е много приятно. Контролата влезе във вагона. Ура! Сега поне ще изляза от глупавта ситуация. Ще има друг виновен - вероятно онази леля  от гишето на Горна, дето ми е дублирала мястото. Не! Няма значение кой ще е виновен. Нека да се реши къде ще пътувам,  че и зяпачите да изгубят интерес. И книгата искам  да си извадя, за  да не се занимавам със щуротии. Човек трябва да е толерантен, има и глупави хора, такива дето грешат местата на пътниците, но и те са хора! Можем да бъдем снзходителни, след като нещата ще се уредят съвсем скоро. Ето тук някъде нещо започна да ме гложди. Пътувахме в обратната посока! Всичко се обърка! Пътувахме в обратната посока от доста време, а аз не бях забелязала, заради суетенето за мястото. Супер! Сега няма да стигна при приятелите си, а и не се знае къде ще ида. На зяпачите ще им изскочзат очите и ушите - гадост!  За моя голяма "радост" проверяващите бяха цели трима кондуктори, а най-отпред беше началник влака. Леле каква делегация! И сега какво ще става?! Станах от мястото си и им съобщих, че МАЙ имам проблем...Тишина! ...друг влак .... обратанта посока, ние пътуваме към София.... сега трябва да слезете.... ще ме глобяват ли? - не, май ми се размина ..... следващия влак във вашата посока е  след ....  Започна се! Започнаха да ми се подсмихват под мустак ...
Слязох от експреса за София на първата спирка - Гара Левски (почти до Плевен :)) Няколкото часа до следващия влак прекарах на гарата и после с един международен влак стигнах до Горна Оряховица. Маждународните влакове не миришат хубаво, а и хората  гледаха странно. Може да звучи невероятно, но с голямо облекчение  слязох на Горна Оряховица. Този път дост по-внимателна се запътих към Гишето. Там ми обясниха 1 нещо 20 пъти - само защото аз настоявах. Качих се в правилния влак. На гарата в Шумен ме чакакха усмихнати приятелите ми.

За връщането - там една жена, дето трябваше да ми завери билета, май се обърка ... Е, пристигнах без излишни смени, но по друг маршрут. Този път се наслаждавах  на гледката, която пътуването ми предостави. Есента е много красив сезон. Тя може да изтрие всякаъкъв спомен за миналото и да те погълне с цветовете си. Няма да разказвам.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.