Translate

неделя, 17 октомври 2010 г.

СТРАХ


Преди дни попаднах на две изображения  в мрежата, които не ме оставиха равнодушна.
Първото беше  личната  карта  от Сингапур, а след второто - е, седнах да споделям мислите си.
Защо имаме  нужда от Батман, Супермен или някой друг супер герой?! Вероярно не е, само защото киноиндустрията има нужда от ефектни сцени и героии.
Днес искаме да можем да летим, да преследваме лошите и да налагаме справедливост, да вампирясваме, да живеем вечно и през цялото време да сме млади и красиви. И всичко това, само срещу цената да лочим кръв, да се подложим на радиация или да сме с извънземен произход. Прозвуча, като лош опит за рекалма, ама не е! Това са едни от най-вървежните идеи в заложени от медиите за последните години, които възпитават нас и поколенията, които идват.
Днес да сме обиконовени хора, някак си не е достатъчно. Ако нямаш супер сили, то поне да можеше да четеш мисли, да местиш предмети или нещо по-готино... защото така се доближаваш до супер героите /изключвам костюма или името/. Ако и това не става, винаги може да се покачиш на супер мощанта кола на тати и да се разфучиш по улиците. Тогава ще може да гледаш хората през стъклата и да се вживееш в друга роля - тази на изключителния. Ще свиркаш нетърпеливо на старите баби /от съседни вход, дето те гледаха, когато беше малък/, коцукащи до пощата да си вземат мизерната пенсия. Ще беснееш, когато някой, с не толкова скъп автомобил, се случи пред теб и откаже да превиши скоростта. С други думи официално ще може да ходиш като 1000 евро  на цяло. Нещо, което другите не могат.
Имаме потребността да сме повече от другите, да сме по-добри, по-смели и по-харесвани. Вероятно го дължим на съдържанието на  думите - комплекси, страхове и масова култура.  Жестоко е цели поколения да се комплексират/форматират по един и същ начин. Оправданието обаче, че времето ни  кара родителите да кръщават децата си Батман, а не да спазят семейната традиция, продължава да ми звучи неприемливо.

Времето не прощава на ничии фантазии или инфантилност.




2 коментара:

  1. Привет! :)

    Преди време, учейки за някакъв изпит, ти ентусиазирано ми обясняваше за абсурдите в Сингапур. И до сега помня определени моменти - как на уличните кучета им оперират гласните струни; че мъжете с дълги коси се обслужват последни на опашките в учрежденията; политиката на централната власт към демографския прираст и мерките, които се прилагат и пр.

    Не че има особена връзка с написаното - просто това беше първата ми асоциация, щом видях личната карта на "Батман".

    Успех с блога! :)

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.