Диагноза

   Лудост

Жива ли съм? Още ли съм жива? Как успявам да преодолея болката? Сигурно съм някаъв емоционален мутант - издържащ на всякъкъв вид емоционална болка и трябва да ме затворят в лаборатория за да ме тестват. Трябваше вече да съм имунизирана към собствената си глупост и да съм започнала да се оправям. Защо продължавам да съм вперила поглед в някой, който е далече и не му пука аз как се чувствам и дали изобщо ме има. Защо не мога да го преоодолея? Мъча така  и изпадам в отчаяние - защо? Той да не е единствения мъж, защо съм так погълната от емоции, на които днес нямам право. Той ми причини достатъчно болка - аз си я причиних. Вече веднъж казах, че ми е достатъчно, но продължавам да го следвам, да го търся да го откривам и да го помня! Сигурно мозъка ми е повреден от многото мъка и не може да забрави. Като филм на ужасите е! Аз какво - да не съм ненормална? Хората по света се събират и разделят, женят се и се развеждат, изживяват своите мигове на щастие, тъга, тревога и падение. Аз защо не мога!? Защо продължавам да съм вкопчена в човек многократно доказал, че съм му безразлична, човек принадлежащ на миналото ми. Задавам само въпроси и нямам отговор.
Мразя я! - бурята бошуваща в мен, мразя я  за унищожението на сетивата ми, мразя я за всичко.... Мразя зависимостите, както мразя и слабостта. Искам да намеря сили и да се откъсна от моята дрога. Колко дълбоко и колко много трябва да изрежа и захвърля от себе си, за да стана далечна с този човек? А после, ще мога ли да бъда АЗ или от мен ще има само останки, неспособни на нищо- висящи в пространството? Или просто ще изчезна за да изчакам края. Ако имам право на друг живот - нека да не го срещам повече! Може ли?
Има дни, в които е трудно да бъдеш човек или поне е трудно е да искаш да си останеш такъв.