Къща

Духът на къщата проскърца и се обърна към съседката си.  Знаеше, че света е страшно различен от малката и тиха улица, на която се бе появила. Знаеше, че ще остане тук завинаги. Хората, заради които се бе появила на този свят и които живяха в нея дълги години, непрекъснато говореха разни странни неща за света, за непознатите места и земи, за пътешествия, за красоти и забавления. Къщата можеше да научи нови неща само от тях. От първите си собственици научи и друго - да мрази ранните пролетни дни, заради спомена за заминаването им. Преди доста време в точно такъв ден те си събраха вещите и отпътуваха завинаги. Къщата се надяваше, че ще се върнат,но никой не идваше и тя остана празна за няколко дълги и самотни години. Вече пустотата и тежеше много и сега копнееше  в нея да се заселят хора.
Е, Къщата не беше напълно самотна, защото от другата старана на улицата няколко котки често и идваха на гости. Понякога говореше с вятъра, но той вечно бързаше. Иначе и неговите истории бяха хубави, но бързаше - винаги бързаше и никога не оставаше, за да довърши  разговорите. Със снега и дъжда разговорите се получаваха по-добре, но те пък често бяха мрачни и вечно се оплакваха. Къщата предпочиташе да си побъбри с някое от околните дървета или със съседна къща - но не винаги успяваше. 
В другите къщи имаше хора, а в някои даже и домашни любимци. Понякога къщата завиждаше, друг път и се плачеше, че нея няма кой да я погледне, че няма кой да поправи счупените керемиди и водосточната тръба от южната страна...
Преди седмица прашна черна кола спря  на пътя отпред и двама мъже с шапки излязоха. Те внесоха няколко тежки кашона, а после се качиха в колата и заминаха. Къщата се зарадва - най-после ще има някой, който да я обитава.  
След няколко дни дойде друг човек. Той влезе тихо и внимателно затвори вратата след себе си. Без да разкопчае връхните си дрехи мъжът премести кашоните от коридора в една от стаите. После рязко разлепи дебелото тиксо на единия от кашонните. Имаше кокалести ръце, беше слаб и висок, на средна възраст и се сливаше със сивия си костюм. Лицето му се криеше в широката периферия на черната му шапка. Той бръкна бавно в кашона и извади  тънка папка. Ръцете му прелистваха внимателно крехките пожълтели листи - на места се забавяха на други вадеха снимките и ги приближаваха, за да ги огледа по-добре. Къщата можеше да види само толкова. Кой беше човека, който разглеждаше досието - не беше ясно. Видимо бе погълнат от  материалите. Рязък и натрапчив звън разкъса тихата задушевност - телефонът на човека. Къщата следеше всичко с интерес. Скоро никой не я бе посещавал, никакъв шум не бе смущавал през последните години и сега се радваше на всяко изскърцване, на всеки човек и шум, дори на мишките, които си правеха дупки през стените и... на телефонния звън.

 - Ало ... Да, в мен е! -сериозно съобщи мъжът и погледна към папката.
Има хубав глас - помисли си къщата. Дали си има семейство? Дали ще дойдат да живеят тук? Ще е хубаво, ако има деца. Къщата се усмихна...

Направи си сам лепенка за телефон / буркан / нокти ....

 Преди време ми попадна инфорация как да  "свалим" изображение от хартия върху  лак за нокти или тиксо /за етикет/. Тоава си направих написи "сол", "захар" .... и ги налепих по кутиите в кухнята. Днес търсих, но не намерих информацията, за да си припомня точно начина - затова работихме  по спомени.

1. Отпечатахме изображението на  лазерен принтер.

2. Потопихме лицевата страна на изображението в спирт за 1-2 минути.

3. Подсушихме какртинката внимателно.

4. Залепихме тиксо върху картинката.

5. Потопихме във вода изображението за 1 минута и изтрихме хартията, за да остане само тиксото с изображението!

6. Залепихме картинката и се зарадвахме на резултата.

7. Успех на Всички!!! 

 https://learningapps.org/watch?v=poxc2r0gc20

МОЕТО хранене СЛЕД хепатит А

Тук ще напиша за храната, която приемах в месеците след болничното лечение на прекаран хепатит А. Режимът на хранене ми бе предписан от доктор при изписването от болницата.
Първоначално следването на диетата ми беше стриктно, а по-късно (след 5-6 месеца) си позволявах и малки нарушения.
Пиша този пост, защото някой може да си вземе някоя от нахвърлените идеи и да си я преправи за себе си (според предписанията на инфекциониста  си). 

Идейки:

- изкиснато сирене, хляб и чай от билки;

- зелен фасул с картофи(с минимално количество лук и мазнина);

- всякакви варива спагети, кус-кус, макарони и др.(без яйца) със захар, сирене или захар и сирена, изварени домати;

- кифли с локум;

- ориз и спанак в тава или супа, но при нея в застройката има яйце, а се позволява по 1 яйце на седмица;

- ориз със зеленчуци;

- пилешка супа  без застройка -с размачкан варен картоф за плътност;

- маслини с ориз;

- риба на скара, но в минимални количества;

- бял ориз и таратор(без чесън);

- салати от домати и краставици;

- салата от печен хляб, домати и зехтин;

- печени картофи на фурна с минимално количество лук и мазнина;

- мляко с  ориз, а по-късно и мляко с грис;

- пиле с макарони  в тенджера;

- през по-късния период "циганска баница: и домат;
- постни пълнени чушки(ориз и зеленчуци);

- млечен грах сготвен с домати;

- грозде и други плодове;

- филия с мед;

- в по-късен момент авокадо със сол и  хляб;

- домашни компоти от праскови, дюли, череши, ябълки  и др.;

- прясно зеле на манджа;

- телешки кюфтенца печени на фурна(аз не съм пробвала, защото не ям телешко); 

- чай от шипки, глухарче, много лайка, мента и мед.

Успех!

Да пише на личнни!

Стоеше сама на терасата. Ако имаше душа, вероятно тя щеше да е пълна. Вечерните светлинки на столицата, нежно сгушени в мрака, се оглеждаха кокетно за звездите на небето, а те от своя страна суетно се перчеха едни на други,  заради гъмжилото от фенове в краката им.

Преди седмица писа във фесбук, че трябва да отиде до столицата по работа. Трябва и място, за  да преспи, ако някой знае за евтин хотел или хостел и може да и помогне с информация - да пише на личнни!  Тогава Сабин и писа, че ще се радва да се видят и няма проблем, да спи у тях. Поради липсата на алтернативни варианти- хотелите бяха безумно скъпи, а той бе приятел от уеническите години.... Доверие му имаше, както и хиляди причини да избяга от тази среща.

Остарял е! Може и аз да съм се променила. ... минути по-късно  времето прекарано  на различни точки по земната кора се изпари и спомените хвърлиха мост към настоящето, като изваяха здрава връзка, запълвайки съмненията и недоверието, а сегашния момент хванаха на абордаж. Завъртяни в центрофугата на миналото Сабин и Биляна се върханха далече назад, но някак не напуснаха и настоящата година. Сюреалистично изживяване, окъпано във възкръснали спомени за любов и приятелство, за спомена за ранимите души от младостта. Само няколко мига и центъра на живота на Биляна отново се преобърна. Отидоха в апартамента, за да остави багажа си, после хапнаха с приятелите му. Имаше моменти на неловкост, но и те отминаваха, преглътнати с повече вино и храна. В добро настроение се прибраха, а в самота продължиха напред. Биляна си даде сметка, че  бе забравила пукнатините и лошите спомени и сега, след срещата им, те се прокрадваха  от сенките на миналото, за да я прегърнат здраво и ревниво. Облече пижама и реши да прегледа материалите за интервюто. Имаше много факти за архивите, а и спомените и бяха замотали главата с вълнения от "забравените" и забранените чувства. Трябваше да слезе от обърканата въртележка на емоциите си иначе утре щеше да е  равносилно на погром - професионален и личен. Грабна записките си и няколко текста със закони и се зачете, но мисъта и я нямаше никаква - само лепкава дантелата от чувства. Започна да чете за поредден път абзаца и се ядоса - хвърли настрани книгите. Взе телефона и набута слушалките  в ушите си! Музиката я успокои. Ха! Реагираше като змия, но тях май музиката ги дразнеш- всъщност нямаше значение. Песента започваше отначало, веднага след карая си, а високия звук отнасяше мислите й - някъде в ритъма. След неопрееделен брой слушания Биляна се чувстваше по-спокойна - вече не трепереше от "мисли". Усети нежния вечерен полъх от Витоша. Стоеше сама на тересата и гледаше напред към светлините на града - те бяха толкова много, а тя толкова сама ... Каво точно правеше тук и сега?

Стресна се от шума  зад себе си и се  обърна.

- Не можеш да спиш! Притесняваш се заради утре?! - попита Сабин.

- Ти, защо не се ожени за мен? - изтърси Биляна в полумрака.

Въпросът й му подейства, като рязка ръчна спирачка, приложена  при висока скорост на бърз влкак. Чу се звук от нагледен опит за даказване на гравитацията. Чашата му стоеше на ръбести парчета между двамата, а водата артистично опръска стената. 

Тишина. 

Лютеница

Лято е! 

Време е да съберем Слънцето в буркани! 

Ако очаквате рецепта за лютеница - няма да намерите такава тук!

***

Заразих се с вируса на недоволството преди години. Но сега му беше дошло времето да втаса и да избуее от мен, да се полепи по всичко, до което се докосна и да го отрови. После гневът ми го изпепелява и лепкавата каша става твърда. От мен стърчат множество неравни и грозни ръбове и бодли. Такива са последиците  от небалансираните отношения. Все още вярвам, че само те са способни да ме превърнат в истински гигантски таралеж.

Всъщност нямам някакви "велики" проблеми -  предполагам, че са в рамките на нормалното, но ...   

Аз се променям ... дребните неща започнаха да минавават в графата "на живот и смърт" и тя за няколко години се учеличи, почти колкото естестения прираст на Индия в промили. Това етестено имаше последствия в личен и най-вече в емоционален план. Място не можех да си намеря, а и всички покрай мен.  Резултатите не закъсняха и липсващите "велики" проблеми са налични, а решаването им е допълнително обременено от формата ми на таралеж.

Лято е! Време е да съберем Слънцето в буркани! Може да отида на плаж или да направя лютеница - кое ли да си избера?

***

- Защо "Лютеница"? 

- Усещането се  е запечатало у мен от  пред демократичния период, когато цялата рода си приготвяше лютеницата за зимата сама в едно умопомрачително мазно, мръсно, горещо, окадено и уморително  ...  начинание. 

- Мразя миризмата на печени чушки и това неподлежи на обсъждане.С ужас помирисвам, че сезона им сега започва, а бодилите ми ще се увелочат ...

Цигуларят – един социален експеримент | Brefy

Цигуларят – един социален експеримент | Brefy

Хрониката на едно пътуване

7.26 ч. последна съм!Телефонът ми звънна вече два пъти. Бързам, въпреки че часът за тръгване бе обявен за 7.30 за закъснях. Хвърлих багажа и влетях в автобуса. На последния ред сме. Всички ми се хилят и ме закачат. Не сме се виждали два дни и сега всички обсъждат всичко и обратното. Нали трябва да се знае всичко за всички. Тръгваме. ...

Откъс

" ... Падаше! Усещането за загуба го изпълни с горчивина още преди да усети, че пропада. Бе се борил дълго и методично, сантиметър по сантиметър! Искаше да успее. Как само искаше! Цената и жертвата, в името на победата,  сега го отчайваха. Нещо повече, обезсмисляха целия му живот. В несигурността на отчаянието, дух и мисъл се плъзгаха и опитваха да се задържат в реалността, но душата му, която бе ранена от твърде дълго време сега вече  не намираше смисъл да се съпротивлява срещу неизбежното. Първо се взривиха хилядите малки трудности, тези, които си казваш, че не могат да те спрат, но адски трудно се издържат. Напомняха му на мъчения, описани в книга за каубоии и индианци. Изтънчени и жестоки, може би най - вече безкрайни и отчаяни.

Болката се появи, както се очакваше -в края.

Беше чел гръцката митология твърде отдавна и не бе сигурен дали е така, но определено вярваше на думите на Ая,  че от кутията на Пандора,   след всички беди и болести последна е излязла Надеждата. Точно сега бе толкова сигурен в това, че можеше да умре, защитавайки тази мисъл.  Целта си я бе поставил отдавна. Ден след ден полагаше усилия, за да успее да изкачи върха. Подготовката му бе мъчителна, а на моменти и жестока, но поставената цел и вярата му го измъква ха от водовъртежа на отчаянието. Успя да събере средства, да пренебрегне предсказанията и съмненията за неуспех. Много пъти се бори със себе си, но се събра и тръгна да покорява върха. Въпреки, че знаеше какво го очаква, действителност та го надценка с картата  "реализъм" и не му даде да си поеме дъх до този миг. Сега знаеше, че пада малко преди върха, малко след като наистина повярва, че ще успее,

Вярата - тя  бе най - лошата! Бе влязла тихо в сърцето и като капка в скала, бавно си бе направила място там. Срасна се с него, а сега когато се отскубна от там с писък, го разкъса отвътре и го опустоши. Малко, съвсем малко   му трябваше, за да успее...внезапната мисъл, че може да умре и да не успее, парализирала последните му вдишвания.