Луд умора няма! Така твърди народа. Прав е! Казвам го в Деня на народните будители - ден, в който съм свръх заспала. Толкова съм далеч от будното състояние, че до 15.30 часа имах два непредумишлени опита за пожар. И двата по сходен сценарии.
Обичам кестени. Имах около 1 кг. и реших да ги пека. Сложих част от кестените в един тиган на котлона и ... съвсем скоро започнах да чувам гърмежи. Реших, че ми се причува, но гърмежите не спяха и се наложи да отида и проверя какво става. Натъкнах се на необикновена картина - гърмящи летящи кестени. Няколко избухнаха пред мен. Готови са! Свалих ги от котлона и ги сложих в купичка с ясното намерение да ги изям. Хапнах първия - леко суров, после и втория беше такъв. Накрая се ядосах и реших, че ще ги ям, но първо ще ги сложа да се посварят на пара. Речено - сторено. Измъкнах малка тенджерка, напълних я с вода, сложих приставката за варена на пара /от бамбук - китайска - голяма екзотика/, метнах и "печените кестени" и се захванах с други достойни дела.
Няколко часа по-късно ... На терасата съм и бесня! Мирише ми на дим, очите ми ще изскочат, а наум "благославям" всичките си съседи и техните родителски тела. Защо всичките? - ами не съм сигурна кой е произвел пушека, дето сега ще умирише прането ... Местя едни мокри дрехи от терасата вътре, после другите и ме е яд - та се пукам ... НО в един миг виждам откъде излизат кълбетата дим - Ужас! Кестените!!! Зарязах прането. Влизам вътре нищо впечатляващо, но когато отворих вратата на кухнята ...нагледно видях как би изглеждало, ако си запалиш огън в стаята и затвориш прозорците. Къде бяха кестените - не знам, защото нищо, освен пушека, не се виждаше. Добрах се до котлона и отстраних изгорялата тенджера, кестени и бамбукова кошничка. Това що е горяло се е вместило в тенджерката и не е излязло навън, като изключим пушилката, но ...
Сега, докато пиша, съм отворила навсякъде, но гадния пушек сякаш нарочно не ще да излиза ... Крайно време е да ми се забрани да влизам в кухня - по какъвто и да е повод!
Искам да добавя, че все пак не ги сварих, но определено ги опекох, но не можах да ги изям ...
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.