Translate

сряда, 2 декември 2015 г.

Да пише на личнни!

Стоеше сама на терасата. Ако имаше душа, вероятно тя щеше да е пълна. Вечерните светлинки на столицата, нежно сгушени в мрака, се оглеждаха кокетно за звездите на небето, а те от своя страна суетно се перчеха едни на други,  заради гъмжилото от фенове в краката им.
Преди седмица писа във фесбук, че трябва да отиде до столицата по работа. Трябва и място, за  да преспи, ако някой знае за евтин хотел или хостел и може да и помогне с информация - да пише на личнни!  Тогава Сабин и писа, че ще се радва да се видят и няма проблем, да спи у тях. Поради липсата на алтернативни варианти- хотелите бяха безумно скъпи, а той бе приятел от уеническите години.... Доверие му имаше, както и хиляди причини да избяга от тази среща.
Остарял е! Може и аз да съм се променила. ... минути по-късно  времето прекарано  на различни точки по земната кора се изпари и спомените хвърлиха мост към настоящето, като изваяха здрава връзка, запълвайки съмненията и недоверието, а сегашния момент хванаха на абордаж. Завъртяни в центрофугата на миналото Сабин и Биляна се върханха далече назад, но някак не напуснаха и настоящата година. Сюреалистично изживяване, окъпано във възкръснали спомени за любов и приятелство, за спомена за ранимите души от младостта. Само няколко мига и центъра на живота на Биляна отново се преобърна. Отидоха в апартамента, за да остави багажа си, после хапнаха с приятелите му. Имаше моменти на неловкост, но и те отминаваха, преглътнати с повече вино и храна. В добро настроение се прибраха, а в самота продължиха напред. Биляна си даде сметка, че  бе забравила пукнатините и лошите спомени и сега, след срещата им, те се прокрадваха  от сенките на миналото, за да я прегърнат здраво и ревниво. Облече пижама и реши да прегледа материалите за интервюто. Имаше много факти за архивите, а и спомените и бяха замотали главата с вълнения от "забравените" и забранените чувства. Трябваше да слезе от обърканата въртележка на емоциите си иначе утре щеше да е  равносилно на погром - професионален и личен. Грабна записките си и няколко текста със закони и се зачете, но мисъта и я нямаше никаква - само лепкава дантелата от чувства. Започна да чете за поредден път абзаца и се ядоса - хвърли настрани книгите. Взе телефона и набута слушалките  в ушите си! Музиката я успокои. Ха! Реагираше като змия, но тях май музиката ги дразнеш- всъщност нямаше значение. Песента започваше отначало, веднага след карая си, а високия звук отнасяше мислите й - някъде в ритъма. След неопрееделен брой слушания Биляна се чувстваше по-спокойна - вече не трепереше от "мисли". Усети нежния вечерен полъх от Витоша. Стоеше сама на тересата и гледаше напред към светлините на града - те бяха толкова много, а тя толкова сама ... Каво точно правеше тук и сега?
Стресна се от шума  зад себе си и се  обърна.
- Не можеш да спиш! Притесняваш се заради утре?! - попита Сабин.
- Ти, защо не се ожени за мен? - изтърси Биляна в полумрака.
Въпросът й му подейства, като рязка ръчна спирачка, приложена  при висока скорост на бърз влкак. Чу се звук от нагледен опит за даказване на гравитацията. Чашата му стоеше на ръбести парчета между двамата, а водата артистично опръска стената. 
Тишина. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.