Translate

събота, 12 юли 2014 г.

образУвание


Преди време ми разказаха няколко истории,  с уточнението, че са истински случки. Много от тях вече не помня, но някои от тях не забравих - вероятно, защото ми се видяха доста скандални. Сега ги разказвам в собствен стил, защото за жалост не мога да повторя оригиналните разказвачи.


Всички ученици в страната учат еднакъв учебен план без значение какъв е майчиния им език. Историите се развиват в едно училище с голям брой деца, за които българския език е втори език.
  ***
След като учениците от 1-ви клас са взели буквите и са на преговорен урок учителката пише "О" на дъската и пита:
- Иване, коя буква написах на дъската?
Иван става и отговаря:
- "О",  госпожо. - и сяда.
Госпожата отново пише буква - този път "С" и пита:
- Асане, коя буква написах на дъската?
Асан става, замисля се и отговаря:
- Амен, амен "О" ! 

***
Действието се развива някъде след 5 клас. Учителката пише задачи на дъската, а учениците ги преписват. Към края на часа един от учениците вдига ръка  и учителката му дава думата:
- Госпожо, имате грешка!- и посочва задачите на дъската.
- Къде? - озадачено започва да търси грешката  учителката.
- Там! - посочва една от задачите с Х, У и Z- не се пише със Z, а с Й.
 
***

В един клас учителката се кара на калпазаните, а след това минава към урока:
- Ученици, кой е написал "Аз съм българче"? - после посочва ученик от класа, който спада към калпазаните.
- Не съм аз, госпожо! Наистина не съм аз! - с оправдателен тон подема детето.

. . .
 

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.